Archive for the ‘пилешко’ Category

h1

Пиле Aдобо

април 18, 2007

adobo-2.jpg

Едно от нещата, които много ценя от престоя си в Япония, е това, че ми даде възможност да срещна много хора от различни държави и косвено да опитам по малко от тяхната култура. Тъй като първата ми година там бе в известен смисъл подготвителна, живеех в едно общежитие на кампуса на университета с около 80 човека от най-различни държави – австралийци, филипинци, унгарци, аржентинци, китайци, виетнамци, американци, изобщо…бяхме си спретнали един чудесен Вавилон в умален размер.

Разбира се, открехвахме се взаимно за вкусотиите от нашите родини и много често – с добър успех и приемственост. Там за пръв път пробвах Vegemite, намазан на филия и придружен с чаша чай. Почерпи ме Кейт, моя австралийска състудентка. Въпросното нещо е общо казано екстракт от мая и е от типът храни, който щом опиташ или плюеш ожесточено, или го обикваш за цял живот. Аз съм от втория тип. Там също за първи път опитах и Dulce de leche, за което се подигравахме на аржентинската ми приятелка Вики – „готвенето“ на този десерт се състоеше в това да вариш неотворена кутия кондензирано мляко три часа, като я поливаш с вода и внимаваш да не гръмне. А после, когато се изстудяваше в камерата, се дебнехме пред хладилника кой ще открадне готовия сладкиш пръв. :)

Адобо е една от онези манджи, които съм опитала там и които са ми останали много силни като спомен. Сготви ми го Кейс, мой приятел филипинец. Адобото се води за национално ястие на Филипините и представлява нещо като нашата яхния, само че не с домати, а със соев сос и оцет. Ето рецептата:

Продукти:

пилешки гърди 500 гр.
1 малка глава лук
4-5 скилидки чесън
1/4 чаша соев сос
1/3 чаша оцет (ябълков или винен)
1 чаша вода
дафинов лист
прясно смлян черен пипер
3 с.л. олио
щипка захар
1 с.л. с връх царевично брашно
малко вода

Нарязаният на шайби лук и наситно нарязаният чесън се задушават с олио 2 лъжици от олиото 2-3 минути, докато омекнат. След това се слага нарязаното на едри квадрати пиле и се задушава, докато пилето побелее. Всичко това се прави на силен огън, като внимавате нищо да не загори. Добавят се останалите съставки, оставяте да заври, след което огънят се намалява и оставяте да къкри 35 минути, докато пилето омекне. Когато сосът изври до 1/3 от количеството си, извадете пилето и го запържете с останалата лъжица олио в силно загрят дълбок тиган до златисто. През това време разбъркайте царевичното брашно с водата и сгъстете соса с него. Когато пилето е готово, изсипете сгъстения сос при него и готово! Преди сервиране извадете дафиновия лист. Сервира се с прясно сварен бял ориз.

Крайният резултат е пиле с много вкусен, леко кисел сос. Стига за 3-4 порции.

K.

Advertisements
h1

Пилешки пържоли на тиган

април 1, 2007

pileshka-pyrjola1.jpg

Аз лично от години не съм голям любител на пилешкото, може би защото софийската ми баба, която не беше голям привърженик на готвенето всеки ден ни поднасяше печено пиле с картофи. И това в продължение на години, докато един ден с братовчедка ми организирахме семеен съвет и я помолихме от време на време да готви нещо друго. Братовчедка ми Мина, която е три години по-голяма от мен, и обясни, че в елитните заведения (става въпрос за 87ма – 88ма година някъде, т.е. тя е била на 14, а аз на 11 години) сервират палачинки с руска салата. Не знам кой научи баба ми да прави въпросните палачинки, но резултатът беше, че от този ден нататък започнахме да ядем всеки ден палачинки с руска салата.

 

Но постът ми всъщност беше за пилешкото, а не за елитното готвене от края на 80те :).

От известно време свикнах вечер набързо да приготвям пилешки пържоли на тефлонов тиган, защото първо е лесно и не отнема време, и второ – защото все пак са „пържоли”, пък макар и пилешки.

За целта купувам от най-близкия супермаркет 3-4 бутови пържоли, охладени задължително, тъй като дълбоко замразеното месо няма нищо общо със себе си в крайна сметка. Пътьом купувам и зеленчуци според сезона, т.е. през зимата вносни дървени краставици и домати, лук и магданоз, и няколко бирички.

Вече вкъщи, първата ми работа е да извадя пържолите и да ги натрия хубаво с подправки – някакво къри, черен пипер и сол. Преди ползвах „мадраското къри” на Котиани, но скоро с Крис купихме от ливанския магазин на Женския пазар арабско къри, което има една по-сладникава нотка и оттогава ползвам само него, въпреки че първият път след експеримент от кърито плюс сумак останах доста изненадана от резултата. Странно, но в никакъв случай неприятно

Мога да полея леко пържолите с бира, според зависи от настроението, но напоследък не го правя.
Междувременно пускам котлона да се загрява и слагам тефлонов тиган отгоре.
Бутовите пилешки пържоли са доста тлъсти, така че няма нужда тигана да се намазва допълнително с мазнина.

След петнайсетина минути слагам пържолите на тигана, от страната без кожа и пека, докато покафенее, после обръщам, докато кожичката се зачерви и стане хрупкава.

После – в чиниите и на масата :).
Гарнитурата е по избор, може само салата, може печени картофки (за тях друг път), грах или каквото му дойде на човек на душата.
И задължително бира!

 

Продукти:

 

3-4 бутови пилешки пържоли (400-500гр)

 

Къри

 

Черен пипер

 

Сол

 

Тези пържоли често се опитват да ме убедят, че пътят към съвършенството минава през простите неща.

 

Магдалина