Archive for the ‘десерти’ Category

h1

Шоколадови мъфини с ром и вишни

декември 29, 2009

Този пост е за първите ми мъфини. Точка. И минута мълчание в чест на първия ми пекарски успех.

Както каза Крис в края на деня: „май гените на прадядо ти най-сетне започнаха да се обаждат“, като аз държа да направя две уточнения по повод на това изказване. Първото е, че прадядо ми е бил хлебар през целия си живот, освен в онзи период, в който се е сражавал на борда на „Дръзки„. Второто е, че същия този ден с мъфините, в пристъп на явно индуциран от семейното ми наследство транс направих и първия си хляб. Също успешен. Това като че ли изненада мен повече, отколкото всички останали, тъй като до ден днешен приготвянето на тестени неща винаги ми се е виждало като странен магически ритуал, в който все нещо ми убягва, я като съставка, я като умения, я като заклинание и в крайна сметка резултатът беше я спихнал се сладкиш, я клисава питка, я обгорени до неузнаваемост курабийки.

Идеята за мъфините всъщност се зароди след като направихме кейка с Гинес, който стана страшно вкусен, но нали кулинарното ни любопитство никога не ни дава мира, започнахме да се чудим: ама какво ще стане, ако към бирата добавим ром, ами ако изобщо не слагаме бира, ами ако сложим нещо кисело… Слава богу, фантазиите ни не стигнаха до висоти като кейк с мастика и мариновани патисони, но дружно стигнахме до съгласие, че толкова шоколад накуп ще понесе чаша ром и чаша сушени вишни.

Естествено, импровизациите не спряха дотук, защото в търсене на коледни подаръци блогът ни се сдоби и с нова форма за мъфини, така че в крайна сметка беше решено да не е кейк, а мъфини, и да не е с бира, ами с ром, и да не е само с масло, но и с малко олио, и да е с бял ганаш, а не с черен, и да е … Но стига толкова.

Започвам с рецептата, за която са ни нужни:

За мъфините:

1 чаена чаша ром
1 чаена чаша сушени вишни
¾ ч.ч. неподсладено какао
50 гр. масло
50 милилитра олио
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар, равни части бяла и кафява
2 препълнени чаени лъжички бакпулвер
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За ганаша:

200 гр. бял шоколад
6 ч.л. течна сметана (млечна)
1 супена лъжица масло

В средно загрят тиган изсипваме чаша чист ром, с лек ужас в душата, особено ако ромът е Captain Morgan Spiced (точно в този момент казах „аз, аз, може ли аз“… и така, докато и последния мъфин не беше залят с ганаш). Изборът ни падна върху него, тъй като в омайния му аромат се усещат леки ванилови и плодови нотки, които чудесно допълват тъмното какао и ухаещата на тръстика кафява захар.

Като позаври алкохола, добавяме нарязаното на кубчета масло и олиото и бъркаме, докато всичко се разтопи в почти хомогенна смес. Изсипваме бавно какаото и разбъркваме особено интензивно, така че да получим гладка, гъста смес без никакви бучки.

Отделно избиваме яйцата със сметаната в един съд, а в друг – брашното, захарта, содата и солта. Горе-долу на око отмерваме поравно кафява и бяла захар, едната за сладост, а другата – за аромат.

В яйцата и сметаната изсипваме какаово-ромовата смес, като отново бъркаме интензивно, докато не ни остане ръка, а като не ни остане ръка, изсипваме вътре и брашното със захарта и бъркаме с другата ръка, но много леко, така че конситнецията да си остане леко грубовата.

Накрая добавяме киснатите минимум два часа в същия ром сушени вишни и разбъркваме с финален щрих.

Изсипваме с черпак във формичките за мъфини, като в зависимост от покритието можем да намаслим, да сложим хартийки, да намаслим и набрашним и така нататък.

Печем с ужас, като чакаме или да не бухнат, или отвътре да останат сурови или в краен случай да залепнат, но като по чудо този път това не става. Вадим ги веднага от формичките и ги нареждаме в съд, като ги оставяме да поизстинат, за да може ганашът да стегне по-бързо.

Този ганаш пък правим, като в тигана разтапяме в сметаната и маслото натрошения на малки парченца бял шоколад с поредното интензивно бъркане, докато съвсем не ни останат ръце. Хубавото на ганашът като кувертюр за мъфини е, че след като изсъхне, запечатва влагата в тях и ги държи сочни и пухкави, пък и е доста вкусен.

Поливаме с лъжица et voilà, имаме шедьовър. Вкусът на тези мъфини е едно неописуема симфония от вкусовете и ароматите на ямайски ром, дъхаво какао, демемерара и кисели вишни.

Advertisements
h1

Кейк с Гинес

декември 23, 2009

Не знам дали е от студа и снега навън, но напоследък осъзнавам колко често готвим с алкохол. Само през последната седмица сме използвали поне 4 вида алкохол в различни рецепти и честно казано, колкото и на някои да им изглежда като разхищение, никак не отиде на вятъра.

Всички сме чували за пържоли или пиле с бира, за сос за паста с вино или водка, но за сладкиш с бира, особено тъмна, особено пък стаут като Гинес, не бяхме чували. Оказва се, че подобен вид бира, примесен с шоколад и другите необходими продукти за приготвяне на тесто, което да се понадуе резултира в особено добра комбинация – бирата придава допълнителна дълбочина на вкуса на шоколада и отвежда вкусовите рецептори изцяло в друго измерение.

Рецептата е на Деб от прекрасния и блог Smitten Kitchen и ни стои отбелязана от месеци в очакване да бъде пробвана. Ще ви споделим нашия опит с този така вкусен кейк, който включва известни фалове и неволи. Все пак, кейкът се получи, дори с лека турбуленция, и не остана една трошичка от него. Пробвайте го, няма да съжалявате за „изхабената” бира. ;)

Продукти:

За кейка:

250 мл. Стаут
¾ ч.ч. неподсладено какао
230 гр. масло
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар
1.5 ч.л. сода бикарбонат
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За шоколадовата заливка:

170 гр. Качествен тъмен шоколад 70%
6 ч.л. течна сметана (млечна)
¾ ч.л. нескафе

Запретнете ръкави, поемете дълбоко въздух и се простете с чашата бира като я излеете в тиган, загрят умерено, след това добавете нарязаното на кубчета масло и ги оставете да покъкрят леко, докато маслото се разтопи.

Добавете какаото към партито, разбъркайте добре докато се получи гладка смес и я оставете да се охлади леко.

В отделен съд смесете брашното, захарта, содата и солта. Разбъркайте добре. В отделна купа разбъркайте много добре с миксер или на ръка сметаната и яйцата.

Тук е добре да споменем, че яйцата и сметаната е хубаво да са на стайна температура, когато ги ползвате за готвене – така се смесват по-добре.

Добавете уханната бирено-какаова смес към яйцата и сметаната и отново добре докато сместа добие сатенен вид. Добавете сухата смес към получената и разбъркайте с лъжица внимателно, точно колкото да се споят смесите, без да прекалявате. Ако се разбърка прекалено дълго сместа, кейкът няма да бухне.

Изсипете сместа в добре намаслена форма за кейк или в чугунен съд, както направихме ние. Важно е съдът да е добре намаслен, а за всеки случай, ако използвате такъв с гладки повърхности, постелете го с хартия за печене. Казваме го от опит, вярвайте ни. Нашият залепна въпреки щедрото намасляване на формата, леко залепна, така че трябваше да му правим пластична операция после.

Печете около 30-35 минути в загрята на 180 градуса фурна докато мине теста с клечка за зъби (боцвате в средата на кейка и ако излезе чиста, значи е готов).

Деб предлага да се направи и шоколадова заливка на този кейк, което в нашия случай беше особено добра идея тъй като трябваше да прикриваме някои недъзи. За да направите шоколадов ганаш, разтопете шоколада, сметаната и нескафето на водна баня докато получат възтопла и гладка консистенция. Залейте кейкът с него и воала! Имате новаторски, вкусен, пристрастяващ кейк с богат и плътен вкус – идеален като за зимата.

h1

Ирландски скоунс

март 24, 2009

picture-004-1

Покрай деня на Свети Патрик се вдъхнових без да искам на тема Ирландия и се замислих за тучни ливади, драматични пейзажи, силна бира и вкусна, сърцата храна – все неща, които ми изникват в съзнанието, щом се спомене Ирландия. И така, имахс мели планове през уикенда да сготвя нещо, попадащо под горните описания, например овчарски пай. Работната седмица обаче се изтъркули бързо-бързо и внезапно се оказа събота сутрин, точно време за закуска.

Моя приятелка бе наскоро в Дъблин и като се върна оттам, ми даде да разгледам една книга с ирландски рецепти. Докато чаках кафето да стане, реших да не се мотая повече и да си направя нещо ирландско още за закуска, защото с останалите планове за активна почивка през този ден се видя, че едва ли ще се стигне до овчарския пай. Разлистих книгата и видях едни малки хлебчета, които ме грабнаха за сърцето и реших да ги приготвя. Не сбърках. Овчарския пай го запазваме за следващия път. Колкото до името – звучи странно, написано на кирилица, но за да сме вярни на оригинала, го оставихме само кирилизирано. Скоунсове някак не върви.

Продукти:

1/2 ч.ч. масло на стайна температура
2 ч.ч. пресято брашно
3 чаени лъжички бакпулвер
1 с.л. захар
щедра щипка сол
1 яйце
3/4 ч.ч. айрян

Брашното се смесва със захарта, солта и бакпулвера. След това маслото и смесените сухи съставки се стриват на големи трохи, така че да се смесят много добре. Добавяме айряна, който е по-добре да не е купешки, а да е домашно разредено кисело мляко, и размесваме меко тесто. Според рецептата всъщност трябва да се използва buttermilk, но поради липса на този продукт по нашите ширини, се налага да използваме най-близкия продукт. Резултатът бе впечатляващ и с айрян.

Разстиламе тестото на леко набрашнена повърхност до около 2-2.5 см и режем неголеми кръгове – с водна или чаена чаша става идеално.

Преди да ги пъхнем в загрятата фурна, намазваме хлебчетата с разбитото с 1 супена лъжица вода яйце – това ще им придаде апетитен блясък. Печем на добре загрята фурна – около 190 градуса – за 7-10 минути, докато са бухнали и златисти.

picture-006-1

Сервират се по възможност топли с масло, сладко, конфитюр, мед, или сирене. Чудесни са за закуска която и да е мързелива събота или неделя сутрин заедно с чаша кафе с много мляко или чай. Едва ли ще чакам следващия празник на Св. Патрик, за да ги приготвя отново.

h1

Алфахорес

март 16, 2009

ready-1

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

dulcedeleche1-1

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

mix1-1

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

raw1-1

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

alfajores-21

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

h1

Шоколадови трюфели с Ърл Грей

февруари 1, 2009

tea-and-spoon

Има някои неща в живота, които никога не поставяме под съмнение. Те са постоянни, не се променят, и винаги може да се разчита на тях.

Шоколадът е едно от тези неща – той е константа и символ за нещо вкусно, успокояващо, макар и декадентско и „забранено“ в наши дни, когато все повече обръщаме внимание на полезното. Е, поне повечето от нас не се съмняват в шоколада, въпреки че така и не разбирам как може да има хора, които не го обичат.

Ако ме помолят да изброя любимите си и успокояващи храни и напитки, в списъка някъде след шоколада вероятно ще стои и чаша Ърл Грей с малко мляко и захар. Бергамотът, който за моя изненада се оказа вид цитрусов плод, а не подправка, придава на черния чай цвят и цяло ново измерение.

Дълго време ме изкушаваше мисълта да опитам да смеся тези две любими неща. Смесването на различни, пък макар и любими храни невинаги дава резултат, който всички ще харесат (някой ден ще ви разкажа за моят експеримент с кисела краставичка с фъстъчено масло – чудесна беше, каквото и да ми говорят!).

ingredients1

В този случай вкусовете се комбинираха чудесно – кадифеният, леко горчив шоколад се топи в устата, а бергамотът се усеща чак накрая, много фино и ненатрапчиво.

Тези трюфели се правят доста лесно и са чудесни с чаша чай, кафе, или червено вино.

Ето как.

Продукти:

300 гр. добър тъмен шоколад – 70% какао (може да използвате с по-ниско съдържание на какао, ако не харесвате горчивината)
300 гр. млечна сметана
2 големи супени лъжици Ърл Грей
фино настъргана кора от 1 мандарина
щипка сол
масло, колкото орех
няколко супени лъжици какао за овалване

Настъргваме много фино само външната част от кората на мандарината, като избягваме бялата горчива част. Количеството, което ще получим е по-малко от 1 чаена лъжица, но това е напълно достатъчно – мандариновата кора се слага само за акцент и малко свежест.

cream

Слагаме сметаната да се затопли на умерен огън и когато се появят мехурчета в края на съда, добавяме двете лъжици чай и мандариновата кора. Оставяме да покъкри без да завира силно – колкото чаят и кората да пуснат аромат. Когато течността се оцвети в бледо жълто, е време да я прецедим през фина цедка, така че да остане само ароматизираната сметана.

Натрошаваме шоколада, прибавяме бучката масло, и добавяме горещата сметана, разбърквайки непрекъснато. За минута-две трябва да се получи гладка, кадифена шоколадова смес (също позната като ганаш). Добавяме щипката сол и разбъркваме отново добре – тя ще накара вкусът на шоколада да стане още по-наситен.

picture-168

Охлаждаме сместа около час-два, колкото да стегне. Може и в хладилник, но съдът трябва да е добре захлупен, за да не поеме други аромати.

И след това настава забавление! Загребваме по една чаена лъжичка от шоколадовата смес, оформяме я с идеално чисти ръце на топче, и овалваме в какаото. По-добре си облечете някоя по-вехта дреха, защото рискът да се оплескате в какао и шоколад до ушите е голям (но пък си е част от удоволствието).

picture-002

Тези трюфели са много богати на вкус и трябва да се внимава с тях, защото ако изядете повече от една шепа, рискувате или да ви стане тежко, или да будувате до късно (заради чая, който все пак е черен). Наслаждавайте им се бавно.

h1

Печени дюли с локум и орехи

януари 11, 2009

dyuli1

Този пост можех да го започна с това колко много обичам дюли и как когато бях малка приятелката на баба ми леля Лиляна, която съвсем наскоро почина носеше от някъде цели щайги, които у нас обработвахме по всякакъв начин. Е да, ама всъщност плодове хич не обичам (това е срамна тайна), абе направо изобщо не обичам, а дюлите ги ям на пелте или рачел, ако може с палачинки или на филийка с масло и сирене, а правенето на зимнина винаги ме е ужасявало безкрайно.

За сметка на това дюлите са ужасно красиви и жълти и човек може да си ги държи почти цяла зима някъде в къщи, например на бюфета или на аспиратора, а на всичкото отгоре колкото повече престояват, толкова по-приятно ухае около тях.

Съвсем наскоро обаче Крис измъкна отнякъде страхотна домашна рецепта за печени дюли с локум и орехи и мога да кажа, че стават адски вкусни, което мхм, рядко мога да кажа за някакъв плод. Оказва се, че си има начини човек да ме накара да ям плодове освен на сок (е, тук поизлъгах – ям диня, малини и череши от време на време) и на сладкиши.

За приготовлението на рецептата ни трябват три-четири зрели (задължително) дюли, орехи, захар и кутийка локум, аз лично предпочитам да е от българския, с розоберачката отгоре, някак си най-ми допада на вкус, а и се оказва, че е страхотен в комбинация с аромата и вкуса на дюлите.

dyuli21

И така – измиваме хубаво дюлите, изтъркваме ги от мъха и ги разрязваме на половинки, като изчистваме семенните кутийки и опашките. По принцип те се изхвърлят, но аз понякога ги запазвам и ги суша, чаят от тях има невероятен лечебен ефект върху кашлица или бронхит, особено подсладен с боров мед (семейна бабешка рецепта).

Нарязаните дюли нареждаме в тавичка, покрита с хартия за печене и ги наръсваме с кристална захар, после слагаме орехови ядки, а най-отгоре нареждаме парченца нарязан локум. Орехите може на половинки или четвъртинки, ако не успеем да ги счупим по време на чистене (аз съм доста джаста-праста и рядко вадя красиви, цели ядки от орехите).

dyuli3

Слагаме тавичката с плодовете в предварително загрята фурна и печем, докато покафенеят, като гледаме орехите да не загорят прекалено много.

Накрая имаме страхотен плодов десерт с много приятен, старомоден вкус (на всичкото отгоре в една тема успях да спомена и двете ми баби накуп).

h1

Бисквити за отшелници

декември 31, 2008

060-hermits

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

057-hermits

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

059-hermits

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

053-hermit

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

048-hermits

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

091-hermits

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.