Archive for the ‘гарнитури’ Category

h1

Печена агнешка плешка с гарнитура от кус-кус със зеленчуци

април 30, 2008

Всяка година очаквам Великден и Гергьовден с огромно нетърпение, не само защото са най-тачените празници в къщи, но и заради любимото ми агнешко, което иначе рядко се сещам да готвя. А и пролетта си е сезона за това месо и прилежащите му дробинета, дроб-сърми, печени чревца и всякаква друга радост за душата.

Още повече заобичах агнешко, след като при търсене на информация за статия установих, че това е възможно най-чистото месо – на овцете по принцип не са дават добавки и хормони, а си пасат спокойно на свобода.

Е, при този допълнителен стимул запретнахме с Крис здраво ръкави и купихме една прекрасна агнешка (наистина) плешка. След известно чудене как да я приготвим – с пълнеж или без, се спряхме на класическо опичане без плънка, с гарнитура от кус-кус и задушени зеленчуци, а за подправка избрахме прясна мащерка. Резултатът беше много вкусен и ароматен, а ето и рецептата:

Продукти за печеното:
Агнешка плешка
прясна мащерка
1 пакетче масло от 250 грама
2 скилидки чесън
1 чаша вино – розе или бяло
сол
захар

Продукти за гарнитурата:
250 грама кускус
1/2 бульонче
1-2 чаени лъжички масло

3 малки тиквички
3 малки патладжана
2 червени чушки
2 глави лук
3 домата
зехтин
черен пипер
1 щипка захар
прясна мащерка
сол

В тиган се разтопява пакетчето масло. Като се загрее достатъчно, в него се добавят листенцата от прясна мащерка, които по този начин пускат най-добрия си аромат. След 2-3 минути в маслото се добавят и 2 скилидки нарязан на едро чесън. След като сместта поври и с чесъна, в нея се сипват 3 лъжици кафява захар, която после ще придаде невероятен карамелено-кафяв цвят на коричката. Накрая се добавя една чаша вино – в нашия случай беше розе и се сваля от огъня.

Агнешката плешка се поставя в намаслена тава и се намазва обилно с приготвената смес, след което се покрива с фолио и се пъха в силно нагрятата фурна. Градусите се намалят на 180.

Периодично месото се маже с маринатата (Крис използва една бояджийска четка за целта, много е удобно за големи парчета месо), след което отново се покрива с фолио. Така се пече около 3 – 3,5 часа, докато стане напълно готово. Накрая фолиото се маха, плешката се намазва за последен път и се оставя петнайсетина минути на 200 градуса, за да придобие завършен вид в карамелен цвят.

Междувременно нарязваме всички зеленчуци за гарнитурата – тиквички, патладжани, чушки, лук и домати и ги слагаме на среден огън в тенджера с капак. Добавяме малко зехтин и вода и ги оставяме да се задушат, докато са напълно готови. Накрая добавихме от наличната мащерка, малко захар, черен пипер и сол.

Кус-куса е страхотна гарнитура към агнешко месо, особено ако е придружена с печени или задушени зеленчуци. Приготвя се много бързо и лесно – за 250 грама кус-кус се загрява в дълбок тиган четвърт литър вода с половин бульонче и една чаена лъжичка масло. Когато водата заври, съда се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка още 3-4 минути. Така и той е готов.

Накрая идва най-приятната част – агнешкото, кус-куса и зеленчуците заедно с пролетна салата и хубаво вино са готови за почитане на най-хубавите ни празници. И сами по себе си са кулинарен такъв.

М.

h1

Червено зеле по немски

март 31, 2008

zele-2.jpg

Скоро бях в Германия, където имах удоволствието да опитам куп немски ястия, от които една голяма част съдържаха зеле (да не кажа по-голямата). Успях най-сетне да хапна и истинско червено сладко-кисело зеле като гарнитура към роле от свинско филе, пълнено с яйце, кисела краставичка и шунка. Но мисълта ми е за този любим на всички ни зеленчук (въпреки че и свинското заслужава своята доза внимание) – аз от години го приготвям по рецепта, намерена от някъде си като гарнитура към месца и колбаси и с изненада установих, че вкусът на оригиналния специалитет хич не е по-различен от този на моето произведение.

Продукти:

1 глава червено зеле
1 глава червен лук
1 глава цвекло
1 с.л. захар
1 ч.л. кимион
дафинов лист
олио
оцет
сол

В тенджерка се задушава леко нарязания на дребно лук. Към него се добавят зелето, настърганото цвекло и чаша вода. В повечето немски рецепти вместо цвекло се слагат 2-3 ябълки, които придават много приятен характерен аромат, особено ако към ястието се добави сланина или бекон, но аз като че ли предпочитам варианта с цвеклото. Готви се на среден огън, аз почти не го поглеждам, докато не дойде в време за подправките.

След като зелето намекне, в тенджерката се сипват 1-2 супени лъжици винен или ябълков оцет, 1 лъжица захар (ако е кафява, може и малко повече), 1 чаена лъжичка кимион, дафиновия лист и сол на вкус. Може да се подправи и с канела, индийско орехче, карамфилче, лъжица червено вино или комбинация от всичките. Оставя се да поври още 10тина минути и е готово за сервиране.

Освен като гарнитура за така любимите на немците меса и вурстчета така приготвеното зеле може да се хапва и по време на пости.

М.

h1

Задушено цвекло с чесън

февруари 10, 2008

cveklo.jpg

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно – пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини – на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит – задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово – цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя – с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

h1

Карамелизирани лукчета

януари 7, 2008

dsc00655.jpg

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни „обществени дела“ и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми – в гювеч със сърнешко или просто на „лучена манджа“.

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:


половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

dsc00642.jpg

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо – телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.

h1

Печени зеленчуци с винегрет

април 22, 2007

magda-reje-zelenchuci.jpg

Винаги свързвам готвените зеленчуци с летата, които прекарвах като малка в Ловеч. Гледаше ме прабаба ми, която съвместяваше функциите на бавачка заедно с приготвянето на обяда за цялото семейство, тъй като по онова време баба ми и дядо ми все още ходеха на работа.
На обед се събирахме всички на масата вкъщи и хапвахме някоя зеленчукова манджа с таратор и диня за десерт.
Нищо не можеше да убеди прабаба ми,че през лятото може да се яде месо под някаква форма, освен пиле на Петровден и Голяма Богородица, и в някакви крайни случаи като рождени дни, кръщавки и други такива важни семейни събития.

Все пак дядо ми успяваше да надделее понякога и тогава прабаба ми или баба ми правеха лозови сърмички, пълнени тиквички с ориз и кайма, мусака или гювеч.
Но основно се готвеха пирян, патладжани с доматен сос, чушки с доматен сос, тиквички с кисело мляко, бурания, лютика, супа от тиквички и джанки, и всякакви други ловешки постни манджи, на всяка от които мисля да обърна подобаващо внимание.

Оттогава ми остана любовта към готвените зеленчуци, които мога да приготвям и консумирам в огромни количества.

Напоследък, понеже вече лесно се намират най-различни зеленчуци през цялата година, започнах да приготвям печени зеленчуци, които или поднасям като основно ястие, или като гарнитура към различни меса, кус-кус или някаква лека паста. Доматите все още не са подходящи за сос, така че ги заливам с винегрет.

veggie-porn-deluxe.jpg


Продукти:

2-3 средни тиквички
1-2 патладжана
3-4 чушки
2 големи глави червен лук
2 средни домата
1 връзка пресни, малки моркови
Сол
Черен пипер, или смес

Продукти за соса:
Зехтин
Балсамиков оцет
Майорана
Чесън
Сол

Всички зеленчуци се нарязват на едро, като червения лук се реже на четвъртинки или осминки, а не на кръгчета. Поръсват се със сол и пипер, заливат се със зехтин и хубаво се объркват.
Тавата се слага в силно нагорещена фурна и се пекат, докато придобият приятно кафеникав загар.
Докато се пекат, върху тях се поставя главата чесън, чиято най-горна част е отрязана, така че скилидките директно да са подложени на топлината. Чесънът се вади от фурната, когато отгоре е покафенял.

В купичка се сипват оцета (може балсамико, може винен или ябълков, според предпочитанията), зехтина и подправките. Майораната е страхотна за зеленчуци, но може да се сложат босилек, копър или магданоз.
Добре е майораната да покисне малко в соса, особено ако е суха.
Когато стане готов чесъна, цялата глава се изтисква в чинийка или на дъска. Това най-добре става като се стисне силно с ръка. Препечените скилидки се намачкват леко и се слагат в купичката с винегрета. Добавя се сол и се разбърква.
Така сосът е готов.

Зеленчуците могат да се поръсят с винегрета преди сервирането им или пък всеки да реши как да ги подправи.

М.