Archive for the ‘вегетариански’ Category

h1

Зехтин с печен чесън и люти чушки

януари 29, 2010

С наближаващия рожден ден на блога, наскоро си дадохме сметка, че Нож и виличка съществува от почти три години. Поглеждайки назад, виждаме най-разнообразни рецепти, които можеха и да са повече, ако бяхме малко по-добре дисциплинирани. Но ето на, Нова година дойде и замина и едва в края на януари се наканихме да пуснем пост.

Януари е месецът на решенията, които обуславят предстоящата година…или поне е месецът на гръмкото им заявяване. Е, ние не сме решили да спираме цигарите, алкохола, храната или каквото там, но ще опитаме да блогваме тук малко по-често. Просто защото ни е адски приятно, а така и така готвим с огромно удоволствие.

Днешната рецепта е доста простичка и незасукана, а не е съвсем и ястие (тук може да се поспори обаче – цяло ястие си става, ако се добавят няколко резена хубав хляб и малко морска сол), но ще ви помогне да приготвите нещо, което ще омагьоса много други ястия – салати, паста или пица, и всичко (солено), което ви хрумне да опечете с малко зехтин. Фината миризма на печен чесън и пикантността на опуканите чушлета придават на зехтина наистина пристрастяващ аромат, без да е твърде силен и натрапчив. Според някои в този зехтин има crack, но вижте съставките по-долу и ще се убедите, че няма такова нещо. Просто зехтин+чесън+люта чушка = здравословна и нескъпа адикция.

Продукти:

2-3 цели глави чесън
2-3 люти чушлета
около половин литър хубав зехтин

Хубавото на тази рецепта е, че е наистина адски лесна. Дори не ни се налага да белим чесън. Отрязваме върха на чесновите глави, колкото да се отворят скилидките.

Заливаме с малко зехтин и печем на 200 градуса докато поомекнат.

Междувременно опукваме няколко люти чушки на котлона, в съвсем old school маниер.

Изливаме зехтина в дълбок тиган или тенджерка и го слагаме да се загрее леко на слаб, колкото чесънът да пусне аромата си за няколко минути.

В добре измит и подсушен вариант поставяме чесъна и лютите чушки и изсипваме зехтина.

Тук, разбира се, може да изберете да добавите и някаква билка, като например босилек или розмарин, или пък пипер, но като почитатели на минимализма, решихме да оставим тревите за друг половин литър зехтин.

Затваряте добре и ето, че имате прекрасен, вкусен зехтин за печене, салати или за добавка към хляб. Чесънът и чушките си пускат аромат и люто с времето, така че зехтинът става още по-добър, когато отлежи малко. Хубаво е да го държите на хладно или в хладилник и да доливате зехтин, когато намалее, за да нямат чесънът и чушките достъп до въздух (тогава мухлясват, а ние не правим рокфор зехтин). Бон апети!

h1

Запечени картофи и моркови с бяло вино, зехтин и чесън

декември 22, 2009

Идея си нямам как някои храни са успели да си извоюват названието „зимни”, „летни” и така нататък, но явно печените картофи и моркови влизат в първата група, въпреки че тези корени се ядат през цялата година. Някак си при вида на тава, от която излиза ароматна пара на кълба човек не може да не си представи сняг, бумтяща печка и чаша вино (колко подходящо с падналия тези дни сняг, дето пак ни изненада).

А и колкото и семпло и добре познато ястие да са, печените картофи винаги намират някоя нова подправка, с която да придобият съвсем различен вкус, като явно подмолната им цел е да направят всичко възможно, за да не бъдат напъдени от кухнята.

В интерес на истината тези дни, вероятно по силата на Провидението попаднахме на още няколко рецепти за картофи със съвсем изненадващи съставки и добавки и сега ни предстоят сериозни емпирични, полеви изследвания в кухнята, като всички резултати ще бъдат внимателно анализирани и споделени тук. Само дано не стане като с експериментите на средновековния алхимик, който в старанието си да получи злато и философски камък от оборска тор се оказал накрая с опърлена брада и унищожена лаборатория.

Тези картофи обаче, които ще опиша малко по-долу дойдоха заедно с няколко перфектни пържоли на тиган, салата с тиква и няколко чаши каберне, съвсем според сезона и радостта/бедствието, който както иска да тълкува снега и студа.

Снимка на готовите картофи няма, както се забелязва, за което молим да ни извините. В момента, в който видяхме картофите, забравихме за снимки, бяхме твърде съсредоточени в скоростното им сервиране и изяждане

Необходими продукти:

1 килограм средни до дребни картофи
4-5-6 моркова
една глава чесън
1 чаша бяло вино
зехтин
пипер смес
сол

Най-добре е да вземем по-дребни картофи, за да можем да ги нарежем на четвъртинки, но всъщност всеки може да ги нареже както си иска – на кръгчета или на осминки. Би било чудесно да има избор и човек да може да си купува например червени картофи, лилави моркови и раирани домати, но явно този вид земеделие скоро няма да си намери място у нас. А ние пък съвсем сериозно се замисляме за градина, в която да отглеждаме стари, немодифицирани сортове (на английски heirloom) плодове и зеленчуци. Но всяко нещо по реда си.

Да продължим с рецептата – нарязваме и морковите на продълговати пръчици, и ги изсипваме при картофите в тавичка, постлана с намаслена хартия за печене.

Взимаме една голяма глава чесън, на която отрязваме горната част, така че при печене да пусне целия си аромат, поставяме и нея в тавичката, поливаме добре със зехтин и чаша бяло вино, насоляваме и напиперяваме на вкус.

Поставяме фолио върху тавата и прилепваме краищата му плътно по ръба на съда, за да могат зеленчуците да се задушат добре.

Печем около 45 минути на около 220 градуса, като накрая оставяме картофките да се зачервят без фолио и готово – имаме прекрасна гарнитура!

h1

Пукани люти чушлета

декември 17, 2009

Всеки, който види заглавието, ще си каже: „Абе тия двете какво си мислят? Че то у нас всеки може да прави пукани чушлета! Вече съвсем ме взеха за …“. Е да де, ама се оказва, че едни такива чушки може да са структуроопределящи и основополагащи за една дългогодишна кулинарна дружба (с продължителност почти колкото българо-съветската) и за един блог за рецепти и други гурмански приключения.

Историята всъщност е такава – преди много години, в края на едно лято, когато Крис тъкмо се беше върнала в Япония доста често разговаряхме за разни неща. Моята сутрин беше неин късен следобед или вечер, но общо-взето се засичахме из разните irc канали и други популярни по онова време средства за комуникация и така от дума на дума установихме, че и двете споделяме страст към храната, пък и към експериментите с нея.

Крис разказваше как гледа в двора си тиквички и как пече питки, а аз и описвах какво готвя и така, докато не стигнахме до приготвените от мен няколко буркана с пукани чушлета. Започвам аз да описвам какво слагам в тях – чушки, чушки, чесън, чушки, оцет, чушки, магдноз и копър… Със споменаването на последните като че ли отворих вратите към ада – ама как, кой човек слага в чушки едновременно и магданоз и копър, те изобщо не се правят така, аз пък съвсем не ги правя така… Моя милост естествено, със самочуствието на изпечен гурман и готвач с дългогодишни семейни традиции в лютите чушки взе че се ядоса, след което последва яростна словесна престрелка, основните поанти от която са: с магданоз, без магданоз, ама как и двете, ама аз знам по-добре и така нататък, което премина в няколко дневно доста хладно общуване.

Както добре може да се види, този научен спор само затвърди желанието ни да готвим заедно, въпреки че и сега често може да се чуят реплики като: не, не, това не се слага точно тук, а тая ябълка е за сладкиша, не за салатата и така нататък, но в крайна сметка така се получават интересните неща.

А сега класическата рецепта за пукани чушлета ала Магдалина:

количество люти чушки по избор
чесън
магданоз
копър
сол
захар
винен оцет

Като за начало избираме подходящите за нас люти чушки. Някои ги обичат отровно-огнени, други – едвам пикантни, аз лично търся нещо по средата, което най-често постигам с комбинация от няколко сорта, грижливо смесени в един буркан. Най-любими са ми рибките, заедно с черешките, но между тях слагам няколко много люти, като шипка или подобни, на които изобщо не знам имената. Малките, червени злодейки, които растат в саксия обичайно ги пропускам, но те пък са чудесни изсушени за вряла супа или боб през зимата.

Едни чушки няма как да са пукани, без да се опукат хубаво на много горещ котлон, така че се захващаме за работа, като внимаваме да не си опукаме и пръстите, въпреки че аз след всяка подобна операция съм с пришки по целите ръце. И с черни петна по блузата, на местата където съм се хващала от ужас всеки път, когато се опаря.

В големи буркани, които се затварят добре, например с капачки с винт или плътно прилепващи тапи нареждаме нарязания на кръгчета чесън (обелен) и наситнените копър и магданоз. Върхо тях се изипват около половин супена лъжица сол и една супена лъжица захар, но все пак всички количества зависят от размера на съда и от индивидуалните предпочитания.

Върху тях слагам врелите чушлета едно по едно, като гледам да редувам люта, нелюта, люта, нелюта, докато получим една чушкова еклектика с приятно-пикантен вкус. На всеки няколко чушки сипвам оцет, колкото да покрие последния слой. Той пък от своя страна се загрява много приятно и разтваря захарта и солта, като сместа напива навсякъде – в зеленините, в чесъна и в пиперките. Когато сме напълнили всички буркани и сме ги затворили много добре, ги раздрусваме едно хубаво, така че всичко да се смеси и да се разнесе навсякъде.

Чушлетата могат да се хапват почти веднага, но могат и да изтраят почти до пролетта.

И много държа да подчертая отново – тези прекрасни, пукани, шарени чушки бяха направени по МОЯТА рецепта :)

h1

Салата от печена тиква с ябълков винегрет

ноември 20, 2009

Много добре знам, че първият пост (а още по-малко, ако е стотният в блога) след дълго отсъствие не трябва да започва с негативизъм, но не мога да се въздържа: изобщо не обичам тиква. Ама хич. Избягвам да я ям, всъщност направо бягам надалече, докато опасността премине и спокойно мога да изляза от нелегалност. Е, хубаво де – леко поизлъгах: миналата есен Крис успя да ме излъже с една убийствена крем супа от тиква и честно да си призная, бях приятно изненадана, че това растение май може да се яде, освен че става за фенери или в краен случай за украса на скрина на баба (шарените кратунки май не стават за ядене, но не съм напълно сигурна).

Естествено, както всяка година и тази тиквите предприеха масирана инвазия и на мен ми стана направо невъзможно да отказвам на идеи и предложения за тиквени манджи. Ама защо не си опечем тиква? Добре де, ще направим тиквеник, ризото с тиква, пай с тиква, абе всичко – с тиква.

Мхм… А вълшебната думичка?

Пържоли? Не. Кюфтета? Не! Салата? Амииии… добре (следва сумтене и мрънкане).

И се започва едно търсене на рецепти за салата с тиква, което в крайна сметка доведе до следното откритие: комбинация от тиква, орехи, рукола, сушени плодове, лук, ароматно сирене и адски вкусен винегрет със сок от зелени ябълки.

За това произведение ни трябват следните продукти:

около половин килограм обелена и изчистена тиква цигулка
нарязан на ситно лук – около две супени лъжици
200-300 грама рукола
2 супени лъжици нарязани фурми
половин чаена чаша орехи
¾ чаена чаша настърган пармезан
мед, около половин супена лъжица
¾ чаена чаша пресен ябълков сок
2 супени лъжици ябълков оцет
2 супени лъжици дижонска горчица
пипер микс
лют червен пипер
зехтин
сол

Като за начало разбира се, избираме от купчината най-хубавата цигулка и гордо си я отнасяме вкъщи. Аз лично имах известни предразсъдъци, преди да се реша да срежа с големия нож тази красота, но с леко подръчкване непоправимото е сторено: имаме парче тиква, което се реже на едро, бели се и се нарязва на кубчета, горе-долу със страна от два сантиметра, въпреки че това въобще не е задължително; можем да си направим паралелепеди, трапецоиди или тетраедри при добро желание.

Нареждаме парченцата в тава, покрита с хартия за печене и ги поливаме с 2 супени лъжици зехтин и малко мед (които е добре да забъркаме предварително), наръсваме със сол, пипер и лют червен пипер, за предпочитане стрит на по-едро.

Пъхаме в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем около 30 минути, като общо-взето все пак преценяваме на око дали тиквата се е зачервила достатъчно. Когато го преценим, обръщаме кубчетата и оставяме да се дозапекат.

Последните 5 минути наръсваме тиквата с нарязаните на парченца фурми (като можем да използваме сушени боровинки, даже е по-есенно, но тази година пропуснахме брането около Черни Връх по извинителни причини, свързани с едни чешки напитки) и натрошените на едро орехи.

Междувременно в тиганче смесваме оцета, ябълковия сок, който е най-добре да е от много зелена ябълка, защото иначе в комбинация с мед и цигулка салатата става твърде сладка, и нарязания на ситно лук. Бъркаме на среден огън, докато винегрета се редуцира до около четвърт чаена чаша, след което сваляме от котлона и добавяме горчицата, зехтина, солта и пипер на вкус, като продължаваме да бъркаме, докато консистенцията стане гладка.

Върху руколата изсипваме тиквата с фурми и орехи, след което наръсваме настъргания на едро пармезан, заливаме с винегрет на вкус, объркваме леко, после още малко сол и пипер и сервираме незабавно!

Консумираме още по-незабавно, с няколко пържоли и чаша червено вино, като резултатите могат да бъдат крайно изненадващи. Ако не сте викали духове скоро, вероятността това да ви се случи след тази комбинация е почти 93%.

h1

Ирландски скоунс

март 24, 2009

picture-004-1

Покрай деня на Свети Патрик се вдъхнових без да искам на тема Ирландия и се замислих за тучни ливади, драматични пейзажи, силна бира и вкусна, сърцата храна – все неща, които ми изникват в съзнанието, щом се спомене Ирландия. И така, имахс мели планове през уикенда да сготвя нещо, попадащо под горните описания, например овчарски пай. Работната седмица обаче се изтъркули бързо-бързо и внезапно се оказа събота сутрин, точно време за закуска.

Моя приятелка бе наскоро в Дъблин и като се върна оттам, ми даде да разгледам една книга с ирландски рецепти. Докато чаках кафето да стане, реших да не се мотая повече и да си направя нещо ирландско още за закуска, защото с останалите планове за активна почивка през този ден се видя, че едва ли ще се стигне до овчарския пай. Разлистих книгата и видях едни малки хлебчета, които ме грабнаха за сърцето и реших да ги приготвя. Не сбърках. Овчарския пай го запазваме за следващия път. Колкото до името – звучи странно, написано на кирилица, но за да сме вярни на оригинала, го оставихме само кирилизирано. Скоунсове някак не върви.

Продукти:

1/2 ч.ч. масло на стайна температура
2 ч.ч. пресято брашно
3 чаени лъжички бакпулвер
1 с.л. захар
щедра щипка сол
1 яйце
3/4 ч.ч. айрян

Брашното се смесва със захарта, солта и бакпулвера. След това маслото и смесените сухи съставки се стриват на големи трохи, така че да се смесят много добре. Добавяме айряна, който е по-добре да не е купешки, а да е домашно разредено кисело мляко, и размесваме меко тесто. Според рецептата всъщност трябва да се използва buttermilk, но поради липса на този продукт по нашите ширини, се налага да използваме най-близкия продукт. Резултатът бе впечатляващ и с айрян.

Разстиламе тестото на леко набрашнена повърхност до около 2-2.5 см и режем неголеми кръгове – с водна или чаена чаша става идеално.

Преди да ги пъхнем в загрятата фурна, намазваме хлебчетата с разбитото с 1 супена лъжица вода яйце – това ще им придаде апетитен блясък. Печем на добре загрята фурна – около 190 градуса – за 7-10 минути, докато са бухнали и златисти.

picture-006-1

Сервират се по възможност топли с масло, сладко, конфитюр, мед, или сирене. Чудесни са за закуска която и да е мързелива събота или неделя сутрин заедно с чаша кафе с много мляко или чай. Едва ли ще чакам следващия празник на Св. Патрик, за да ги приготвя отново.

h1

Маринован червен лук

февруари 12, 2009

picture-003-1

Вероятно няма да сгреша ако кажа, че голяма част от нас са израснали в семейства, в които всяка година се е приготвяло поне малко количество „зимнина“ всяка есен – едва ли има българско семейство, в което някой не затваря поне 3-4 бурканчета лютеница, сладко или туршия.

В наши дни това се случва все по-рядко поради ред причини – наличие на свежи зеленчуци през цялата година, наличие на сносни на качество сладка и туршии в магазина, липса на време или просто нежелание за занимаване с цялата хамалогия да обелиш 4 глави чесън с малкото ножче, например.

И все пак – факт е, че приготвеното вкъщи е най-вкусно. Също е факт, че не е нужно да се приготвят индустриални количества или да се занимаваме с трудни рецепти.

От известно време насам ме забавлява идеята за приготвяне на някакъв вид бърза туршия, която да придаде цвят на сандвичите, с които се изхранвам, когато просто нямам време да готвя. Онзи ден попаднах на една, която освен вкусна, изглежда и много красива.

За тази рецепта ви трябват 2 глави лук, оцет, малко подправки и буркан, който се затваря плътно. И двайсетина минути.

Продукти:

2 глави червен лук
3 ч.чаши винен оцет
3 супени лъжици захар
1 ч. л. сол
няколко зрънца черен пипер
няколко зрънца бахар
2 дафинови листа
1 скилидка чесън (по желание)
2 малки сухи люти чушки (по желание)

Загряваме оцетът в метален (не алуминиев) съд, добавяме захарта и разбъркваме, докато се разтвори. Прибавяме подправките и оставяме маринатата да покъкри на слаб огън около минута, колкото подправките да си пуснат аромата. Добавяме скилидката чесън и оставяме още за около минута-две.

През това време обелваме лука, нарязваме го на дебели шайби и го разделяме на отделни кръгчета. След това го слагаме в оцетената смес (може да го направите на две порции, за да се покрие добре с маринатата). Оставяме да поври 2-3 минути, докато стане ярко розов и поомекне леко. Не е нужно да се вари дълго – хубаво е да остане хрупкав. Ако сте разделили лука на две порции, повторете същото и с втората част.

picture-013-1

Сваляме от огъня и оставяме да се охлади добре.

picture-018-1

Пресипваме лука и маринатата в буркан и го затваряме хубаво. Готово!

picture-026-1

Този маринован лук трае доста дълго на студено, но имам подозрения, че моя няма да изтрае повече от седмица. Вкусът му е ароматен, леко сладък и не убийствено лучен (може да е безопасно да се сложи и в обеден сандвич за офиса). Освен че е просто красив, този лук е идеална гарнитура към сандвич или друга суха храна.

h1

Супа от тиква

декември 15, 2008

tikvi

Седя и се чудя какво да напиша за тиквената супа и си мисля – колко хубаво би било всяко нещо, което ядем да е свързано с някаква приятна история, мили спомени, празници или пък нещата да се случват просто така, заради самото удоволствие от храната. Е, за съжаление не винаги става по този начин. Животът рядко е само розов, а в по-гадните моменти човек има нужда от утеха, която много често идва под формата на парче сладкиш или купа топла супа.

През последните седмици се озовах неволно, но и неизбежно посред първите вълни на родната криза, част от един много по-голям и адски сериозен процес. Какво общо има кризата с храната? Ами и нищо, и всичко. Като икономист мога да начертая разни криви на потреблението, да поразсъждавам какви ще са трендовете в готварството през следващата година и каква проява на лош вкус ще е парадирането с никому ненужен лукс (ако ще пунтирам гурутата от Economist).

Няма да го направя. Мисълта, че всеки ден трябва да кажа на някого, че трябва да се разделим не ме оставя на мира, кризата е реалност и честно казано, трудно ми остава време за готвене в опити за намиране на ненамираеми решения и като че ли единствената утеха е в редките моменти, когато близък човек ми сипва чиния топла супа от тиква, опича няколко сандвича и на няколко бири бистрим структурни проблеми (почти никога) или нещата на личностно ниво (почти винаги) и какво ни чака в близко бъдеще.

А супата е лесна. За нея ни трябват:

1 килограм тиква
1.5 литра бульон
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.ч. прясно мляко
сух кориандър
пипер
зехтин
сол

В случая за супата използвахме тиква тип цигулка, която е доста сладка, но пък за любителите на сладко-солените манджи е напълно подходяща. Обелваме и я нарязваме на средно големи кубчета, които слагаме в тавичка, покрита с хартия за печене (това не е задължително). Наръсваме парчетата със зехтин, сол и пипер и заедно с необелените скилидки чесън слагаме в добре загрята фурна.

edit2

След около десетина минуди изваждаме чесъна, за да не прегори, но понеже всяка фурна пече различно, трябва да проверим дали са добре омекнали. Докато тиквата се допича обелваме скилидките и оставяме настрана, защото ще ни потрябват на по-късен етап.

Тиквата се пече общо, с чесън и без чесън около 30-40 минути, докато придобие карамелизиран вид.

Задушаваме ситно нарязания лук в една-две супени лъжици зехтин, после добавяме бульона, тиквата, чесъна и кориандъра. Варим всичко това двадесетина минути, за да могат всички аромати да се смесят добре.

supa2

След като свалим от огъня, оставяме сместта малко да поизстине, след което пасираме в блендер или с ръчен пасатор, комуто както е удобно, докато супата стане кадифено гладка. Добавяме чаша мляко, а ако все още ни е гъста – и малко вода.

supa1

Задължително, ама задължително се сервира с печени сандвичи. И голяма доза позитивизъм. Бирата е опция.