Шоколадови мъфини с ром и вишни

Този пост е за първите ми мъфини. Точка. И минута мълчание в чест на първия ми пекарски успех.

Както каза Крис в края на деня: „май гените на прадядо ти най-сетне започнаха да се обаждат“, като аз държа да направя две уточнения по повод на това изказване. Първото е, че прадядо ми е бил хлебар през целия си живот, освен в онзи период, в който се е сражавал на борда на „Дръзки„. Второто е, че същия този ден с мъфините, в пристъп на явно индуциран от семейното ми наследство транс направих и първия си хляб. Също успешен. Това като че ли изненада мен повече, отколкото всички останали, тъй като до ден днешен приготвянето на тестени неща винаги ми се е виждало като странен магически ритуал, в който все нещо ми убягва, я като съставка, я като умения, я като заклинание и в крайна сметка резултатът беше я спихнал се сладкиш, я клисава питка, я обгорени до неузнаваемост курабийки.

Идеята за мъфините всъщност се зароди след като направихме кейка с Гинес, който стана страшно вкусен, но нали кулинарното ни любопитство никога не ни дава мира, започнахме да се чудим: ама какво ще стане, ако към бирата добавим ром, ами ако изобщо не слагаме бира, ами ако сложим нещо кисело… Слава богу, фантазиите ни не стигнаха до висоти като кейк с мастика и мариновани патисони, но дружно стигнахме до съгласие, че толкова шоколад накуп ще понесе чаша ром и чаша сушени вишни.

Естествено, импровизациите не спряха дотук, защото в търсене на коледни подаръци блогът ни се сдоби и с нова форма за мъфини, така че в крайна сметка беше решено да не е кейк, а мъфини, и да не е с бира, ами с ром, и да не е само с масло, но и с малко олио, и да е с бял ганаш, а не с черен, и да е … Но стига толкова.

Започвам с рецептата, за която са ни нужни:

За мъфините:

1 чаена чаша ром
1 чаена чаша сушени вишни
¾ ч.ч. неподсладено какао
50 гр. масло
50 милилитра олио
2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. захар, равни части бяла и кафява
2 препълнени чаени лъжички бакпулвер
¾ ч.л. сол
2 големи яйца
2/3 ч.ч. заквасена сметана

За ганаша:

200 гр. бял шоколад
6 ч.л. течна сметана (млечна)
1 супена лъжица масло

В средно загрят тиган изсипваме чаша чист ром, с лек ужас в душата, особено ако ромът е Captain Morgan Spiced (точно в този момент казах „аз, аз, може ли аз“… и така, докато и последния мъфин не беше залят с ганаш). Изборът ни падна върху него, тъй като в омайния му аромат се усещат леки ванилови и плодови нотки, които чудесно допълват тъмното какао и ухаещата на тръстика кафява захар.

Като позаври алкохола, добавяме нарязаното на кубчета масло и олиото и бъркаме, докато всичко се разтопи в почти хомогенна смес. Изсипваме бавно какаото и разбъркваме особено интензивно, така че да получим гладка, гъста смес без никакви бучки.

Отделно избиваме яйцата със сметаната в един съд, а в друг – брашното, захарта, содата и солта. Горе-долу на око отмерваме поравно кафява и бяла захар, едната за сладост, а другата – за аромат.

В яйцата и сметаната изсипваме какаово-ромовата смес, като отново бъркаме интензивно, докато не ни остане ръка, а като не ни остане ръка, изсипваме вътре и брашното със захарта и бъркаме с другата ръка, но много леко, така че конситнецията да си остане леко грубовата.

Накрая добавяме киснатите минимум два часа в същия ром сушени вишни и разбъркваме с финален щрих.

Изсипваме с черпак във формичките за мъфини, като в зависимост от покритието можем да намаслим, да сложим хартийки, да намаслим и набрашним и така нататък.

Печем с ужас, като чакаме или да не бухнат, или отвътре да останат сурови или в краен случай да залепнат, но като по чудо този път това не става. Вадим ги веднага от формичките и ги нареждаме в съд, като ги оставяме да поизстинат, за да може ганашът да стегне по-бързо.

Този ганаш пък правим, като в тигана разтапяме в сметаната и маслото натрошения на малки парченца бял шоколад с поредното интензивно бъркане, докато съвсем не ни останат ръце. Хубавото на ганашът като кувертюр за мъфини е, че след като изсъхне, запечатва влагата в тях и ги държи сочни и пухкави, пък и е доста вкусен.

Поливаме с лъжица et voilà, имаме шедьовър. Вкусът на тези мъфини е едно неописуема симфония от вкусовете и ароматите на ямайски ром, дъхаво какао, демемерара и кисели вишни.