h1

Пукани люти чушлета

декември 17, 2009

Всеки, който види заглавието, ще си каже: „Абе тия двете какво си мислят? Че то у нас всеки може да прави пукани чушлета! Вече съвсем ме взеха за …“. Е да де, ама се оказва, че едни такива чушки може да са структуроопределящи и основополагащи за една дългогодишна кулинарна дружба (с продължителност почти колкото българо-съветската) и за един блог за рецепти и други гурмански приключения.

Историята всъщност е такава – преди много години, в края на едно лято, когато Крис тъкмо се беше върнала в Япония доста често разговаряхме за разни неща. Моята сутрин беше неин късен следобед или вечер, но общо-взето се засичахме из разните irc канали и други популярни по онова време средства за комуникация и така от дума на дума установихме, че и двете споделяме страст към храната, пък и към експериментите с нея.

Крис разказваше как гледа в двора си тиквички и как пече питки, а аз и описвах какво готвя и така, докато не стигнахме до приготвените от мен няколко буркана с пукани чушлета. Започвам аз да описвам какво слагам в тях – чушки, чушки, чесън, чушки, оцет, чушки, магдноз и копър… Със споменаването на последните като че ли отворих вратите към ада – ама как, кой човек слага в чушки едновременно и магданоз и копър, те изобщо не се правят така, аз пък съвсем не ги правя така… Моя милост естествено, със самочуствието на изпечен гурман и готвач с дългогодишни семейни традиции в лютите чушки взе че се ядоса, след което последва яростна словесна престрелка, основните поанти от която са: с магданоз, без магданоз, ама как и двете, ама аз знам по-добре и така нататък, което премина в няколко дневно доста хладно общуване.

Както добре може да се види, този научен спор само затвърди желанието ни да готвим заедно, въпреки че и сега често може да се чуят реплики като: не, не, това не се слага точно тук, а тая ябълка е за сладкиша, не за салатата и така нататък, но в крайна сметка така се получават интересните неща.

А сега класическата рецепта за пукани чушлета ала Магдалина:

количество люти чушки по избор
чесън
магданоз
копър
сол
захар
винен оцет

Като за начало избираме подходящите за нас люти чушки. Някои ги обичат отровно-огнени, други – едвам пикантни, аз лично търся нещо по средата, което най-често постигам с комбинация от няколко сорта, грижливо смесени в един буркан. Най-любими са ми рибките, заедно с черешките, но между тях слагам няколко много люти, като шипка или подобни, на които изобщо не знам имената. Малките, червени злодейки, които растат в саксия обичайно ги пропускам, но те пък са чудесни изсушени за вряла супа или боб през зимата.

Едни чушки няма как да са пукани, без да се опукат хубаво на много горещ котлон, така че се захващаме за работа, като внимаваме да не си опукаме и пръстите, въпреки че аз след всяка подобна операция съм с пришки по целите ръце. И с черни петна по блузата, на местата където съм се хващала от ужас всеки път, когато се опаря.

В големи буркани, които се затварят добре, например с капачки с винт или плътно прилепващи тапи нареждаме нарязания на кръгчета чесън (обелен) и наситнените копър и магданоз. Върхо тях се изипват около половин супена лъжица сол и една супена лъжица захар, но все пак всички количества зависят от размера на съда и от индивидуалните предпочитания.

Върху тях слагам врелите чушлета едно по едно, като гледам да редувам люта, нелюта, люта, нелюта, докато получим една чушкова еклектика с приятно-пикантен вкус. На всеки няколко чушки сипвам оцет, колкото да покрие последния слой. Той пък от своя страна се загрява много приятно и разтваря захарта и солта, като сместа напива навсякъде – в зеленините, в чесъна и в пиперките. Когато сме напълнили всички буркани и сме ги затворили много добре, ги раздрусваме едно хубаво, така че всичко да се смеси и да се разнесе навсякъде.

Чушлетата могат да се хапват почти веднага, но могат и да изтраят почти до пролетта.

И много държа да подчертая отново – тези прекрасни, пукани, шарени чушки бяха направени по МОЯТА рецепта :)

About these ads

13 comments

  1. [...] This post was mentioned on Twitter by Michel Bozgounov, noj i vilichka. noj i vilichka said: как едни люти чушки могат да бъдат структороопределящи… https://nojivilichka.wordpress.com/2009/12/17/pukani-lyuti-chushleta/ [...]


  2. Рецептата е много добре измислена, независимо от критиките, но бих добавил още нещо, за да стане по-хубава. Чушките да се обелят, като след изпичането се задушат разбира се и вместо захар, да се сложи препълнена супена лъжица с мед. Би станало нещо перфектно. Така се запазва мъжа в къщата. Нали знаете през къде минава любовта на мъжа!? В противен случай се отива при друга, която прави по-добри чушлета.


  3. Дреме ми за мъжа. Аз моите сама ще си ги ям, с кокера! ;-)


    • Правилно! Теа па решиха, че сичко заради тех се прави :-)


  4. Да подхвърля една идея за безопасност на работното място.
    Защо не използвате готварски щипки за обръщането на чушките на горещия котлон? Или пък чифт китайски клечки за хранене.


  5. Ау че апетитни изглеждат. Приядоха ми се в тази късна вечер


  6. Това с меда е много добра идея, а за печенето – трябва да пробвам може би с щипки (с клечките ми се вижда невъзможно).

    @bendyourcircuit :))))))))))


  7. Люти чушки не ям (гастрит…), но виж на чесънчетата – няма как да устоя :)


  8. luti 4ushleta se pekat mnogo lesno i hubavo kato se slagat na dynoto na zagrqt tigan i se razklashta nqkolko pyti it vreme na vreme!~lesno ,byrzo i stava super !!!


  9. никакви щипки не ви трябват.просто включете котлона поставете един тиган и като се загрее покриите дъното му с чушлета.чисто и просто от време на време разклатете. желая ви успех ! дано съм погнал на някои :)


  10. Рецептата е истинска. Аз ги правя по същия начин, но добавям и стебла от целина. Когато втасат чесънчетата и целината са невероятни.


  11. важното е да ги направиш с любов чушлетата и колкото и да са лютиви не се усеща лютото! да ви е сладко на всички обичащи пикантни лютиви пукани чушлета.


  12. Аз пък чушлетата ги ползвам само за овкусител на невероятния сос, който се получава с тях и чесъна. Срахотен овкусител за супи – вече почти не ям супа, без да си добавя малко марината от вълшебния буркан :-)



Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 35 other followers

%d bloggers like this: