h1

Hobz bis-zejt

ноември 28, 2009

В момента изобщо не мога да си представя, че преди по-малко от месец се потопих в Средиземно море (лош ход), пийвах си малтийски Cisk и се радвах на слънце, каквото не съм свикнала да ме пърли в началото на ноември.

За Малта тръгнах по работа с идеята, че няма да успея да видя нищо, че няма да мога да опитам никакви местни, улични храни и че дегустацията на местна бира ще остане само в мечтите ми. За мой късмет се видях с приятели, които ми показаха малко повече от това, което средностатистическия турист/участник в конференция/льольо успява да види от този всъщност доста интересен остров.

Първото ми впечатление при кацането беше, че Малта е ужасно малка, като впоследствие се оказа, че с кола можеш да стигнеш от единия бряг до другия за около 40 минути, като при това минеш поне през 20 града, границите между които най-често са табели, а се случва и въобще да няма такава. Улиците са адски стръмни, като една разходка из Валета например се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и единствено мисълта, че наблизо има винарна, в която с виното и сирената сервират прясно изпечен хляб и крекери е в състояние да накара пишман турист като мен да продължи да лази по места, където нормалните хора (например рицарите на Св. Йоан) са минавали на кон.

Архитектурата е една адски обширна тема, която си заслужава отделен пост, пък и не знам дали имам достатъчно компетенции в областта, но със сигурност средиземноморската еклектика от арбаско-византийско-италиански-допълнете сами влияния е адски красива, а стотиците изоставени сгради и историята на острова на моменти я правят доста зловеща, особено нощно време, когато в цял един град не свети нито един прозорец, над брега се извисяват фортове, а по улиците не можеш да срещнеш даже и котка.

Морето е прекрасно, но краткото ми потапяне завърши доста набързо и с лек ужас, тъй като водата е пълна с хиляди ужасно отровни медузи. Естествено, до плажа имаше табела, но кой да ти чете, особено ако единствената мисъл в главата е как по-бързо да скочиш вътре. Впоследствие Епистемик ми разказа, чо допреди 3-4 години морето е било пълно с разни красиви риби и морски звезди, но в резултат на индустриалния риболов рибите, които се хранят с медузи са изчезнали, след което е настъпила сегашната катастрофа. А това определено си е проблем за държава, която се издържа основно от туризъм.

Като споменах риба, тя присъства в доста от ястията от малтийската кухня, която като архитектурата и хората е невероятна смес от италиански, арабски и английски кулинарни традиции. Пайове с риба и сушени домати, макарони със заешки дробчета, телешка кайма и зелени маслини, брускети с хобз или пастици с рикота – това са някои от нещата, които човек може да опита заедно с местна бира, вино или сайдър.

Малтийските брускети се приготвят с арабска (т.е. малтийска, но тук едва ли ще се намери) питка, като всъщност ни трябват:

арабска или турска питки
доматена паста
аншоа
каперси
магданоз
зехтин
пипер
сол

Хлебчетата се разарязват по дължина и се запичат леко на фурна, колкото да се зачервят и да станат хрупкави. Филиите се намазват с доматена паста, която в в Малта се нарича кунсерва и се приготвя традиционно за зимата от зрели, сладки домати.

Отгоре се нареждат парченцата аншоа, която може да се изкисне малко предварително, след което се слагат каперси на вкус и се наръсва накълцания магданоз.

Накрая брускетите, или hobz bis-zejt (хляб със зехтин/маслини по спомени от арабски) се напръскват със зехтин, насоляват се и се напиперяват на вкус и готово – имаме чудесна закуска или още по-чудесен придружител към чаша местно червено вино или защо не местен сайдър.

Advertisements

11 Коментари

  1. Ммммм…. колко стоплящо душата в този студ навън!


  2. […] This post was mentioned on Twitter by noj i vilichka, Iva Koevska. Iva Koevska said: RT @nojivilichka: какво е hobs bis zejt и има ли то почва у нас? https://nojivilichka.wordpress.com/2009/11/28/hobz-bis-zejt-2/ […]


  3. стоплящо, уютничко и с мирис на моренцеееее!!! браво!


  4. Много хубава история за Малта, както и брускетките. Имам два въпроса – този тип арабскиа питка къде може да се намери в София и може ли доматената паста да се замени с доматено пюре? Мерси за рецептата :)


    • питките са от една турска закусвалня на женския пазар. намира се на пресечката на пазара със симеон, откъм ботев, 2-3 врати преди ъгъла. закусвалнята е супер неугледна, но много, много добра! :)


      • мерси за инфото. отивам и пробвам. поздрави


  5. :))ееее браво, много готин разказ за малта, чак на мен ми се приходи дето ми е писнало от нея:))

    бтв, пише се hobz biz-zejt, не че е голям проблем, ама да си кажа. буквално май значеше хляб в олио (зехтин). накратко му викат хобзи:)

    правели сме го и с кунсерва, маслини, каперси, магданоз, туна и много зехтин, някой път и накълцани на ситно домати (въпреки че има кунсерва).

    абе както дойде:) най-важната съставка е хлябът де. освен с арабски питки, става и с пресен хляб с много дебела твърда кора (малтийския е такъв), но в софия не съм виждала да продават такъв. някой ако види да свирка:)
    бон хап:))


  6. айде идвай да готвим :)
    ама с по-малко люто, че…. :)))))


  7. а, да :) ще оправим заглавието.


  8. Тук ви очаква награда –

    http://blogoftheday-bg.blogspot.com/2009/12/14122009.html

    Честито!


  9. Благодарности за номинацията! Тази награда е чест за нас :)



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: