Завръщането на джедаите

Доста време обсъждахме над по няколко бири всеки път какво точно да напишем в така наречения comeback пост, който ще ни извади от половингодишната липса. Толкова време всъщност, че бирите преминаха от лятната потнa Corona с парче лайм, през червен Murphy´s и стигнаха до тъмен Staropramen, съвсем подходящ за настъпващата зима. Над Velkopopovicky Kozel не сме размишлявали, просто защото се оказа абсолютно дефицитен у нас, но подозирам, че ако бяхме почнали размисъла от него, вероятно нямаше му мислим толкова и щяхме вече да сме се върнали и да ви досаждаме с най-различни рецепти.

Но за да не бъде объркана с алкохолизъм чистата ни като утринна роса любов към бирата, ще започнем да говорим по същество. Което в този блог е храната. По принцип. В случая обаче трябва да дадем някакво извинение защо ни е нямало, не само поради това, че го изисква доброто възпитание. Много от вас оставиха хубави коментари докато ни нямаше с въпроси къде сме се изгубили. Милите коментари и напомняния от приятели и близки понякога прекрачваха добрия тон и преминаваха директно в напомняния, че имаме кулинарен блог, изискване на обяснения за липсата, заплахи за саморазправа и така нататък. Не е нужно да казваме, че при всеки прочетен коментар или чуто напомняне от приятел, съвестта започваше да ни гризе по малко. Не защото сме длъжни с нещо някому или защото кулинарният свят ще опустее без нас, а защото сме занемарили нещо, което очевидно и двете обичаме да правим.

Между коментарите имаше и предположения защо сме изчезнали и не пишем вече, които ни забавляваха много. Държим да отбележим, че: не сме преяли/препили/умрели от глад/забегнали при дивите вълци в Аляска/забравили да готвим/попълнете многоточието. Тук сме си и двете. Някои от предположенията почти се оказаха верни, дори.

Просто животът ни държа заети с други неща известно време. И продължаваме да готвим. А от утре, и да споделяме резултатите и с вас.

П.С. Всъщност, връщаме се само заради теб, Христо. Дочухме, че си заплашил с гладна стачка и се уплашихме сериозно.

П.П.С. Горното не е вярно, макар че много уважаваме и ценим подкрепата на Христо, както и на всички останали приятели на този блог.