Салата от броколи и червена чушка
ноември 17, 2008
За броколито може да се пише доста, въпреки че само по себе си е доста скучен зеленчук. Ужасно е полезно обаче, така че трябва да се намери някакво приложение в практиката, за да може заклет любител на пикантните и високо протеинови храни да го яде не само доброволно, но направо с ищах (визирам себе си).
Това всъщност хич не е трудно, защото готвенето последните десетилетия вече не е това, което беше. Светът стана плосък, границите се размиха, а в кухнята различните традиции, техники и семейни тайни се стопиха, преляха една в друга и образуваха най-разнородни сплави, които са безкрайно вкусни и полезни, защото при преносът между различните култури човек отсява най-доброто, когато опира до храна (за другите неща можем да твърдим обратното). Някои наричат тази кухня fusion, но май звучи твърде претенциозно и неясно, може би поради това, което най-често се крие зад табелите на ресторантите, които предлагат фюжън манджи.
Истинската смесена-омесена кухня се случва всеки път, когато експериментираме с рецептите на баба, с нещо прочетено в интернет, с подправки, купени от Женския пазар, със спомени от някой забутан индонезийски ресторант из уличките на Амстердам и няколкото години, прекарани в Азия.
Такава е и нашата салата с броколи. А за нея ни бяха необходими:
1 глава броколи
1 червена чушка
За соса:
1 лъжица сух или свеж джинджифил
1 скилидка чесън
1 ч.л. петмез, разреден с малко вода
1 с.л. сусамово олио
2 с.л. соев сос
2 с.л. оризов оцет
1/3 чаша сурови бадеми
черен сусам
сол
Броколито се измива и се почиства добре от пожълтели части, след което се разделя на розички. Бланшира се, като във водата се добавя лъжичка сода бикарбонат, за да запазим апетитния му ярко-зелен цвят. След като бъкне, се отцежда добре и се слага в купа. Към него добавяме нарязаната на парченца червена чушка (може и камба).
Междувременно, в тиган без мазнина запичаме нарязаните на продълговати, тънки парчета бадеми, докато леко покафенеят. Това става заедно със сусама, за да може той да пусне по-добре аромата си. След като сме готови и с тази процедура, ги изсипваме при броколито и чушката. Сусамът, който използваме за готвене е черен, но ако няма, и бял върши работа. И тук идва най-тънкия момент от цялата рецепта.
В купичка забъркваме соса за салатата (или дресинг, употребата на която и да е от двете думи е въпрос на личен избор и степен на езиков пуризъм), който включва една супена лъжица сух или свеж джинджифил, като пресен е за предпочитане, но не може да се тича до по-големите магазини всеки път, скилидка намачкан чесън, една чаена лъжичка петмез, разреден с малко вода, той пък придава леко карамелен и сладникав вкус, една супена лъжица сусамово олио, две супени лъжици соев сос, който по-добре да е японски, тъй като е по-фин и без мононатриеви глутамат и бензоат, оризовия оцет (и всякакъв друг върши работа) и сол на вкус.
Приготовлението на дресинга, комбинацията и пропорциите на съставките при измисляне на рецепти е като ходене по въже – една грешна стъпка и всичко може да отиде по дяволите. Ние обаче посигнахме изненадващо добър резултат, изключително интересен като вкус, който би задоволил всеки капризник, мърморещ, че полезната храна хич не е вкусна.
нож и виличка 
Броколите са едни от любимите ми зеленчуци. Много вкусни стават също ако се бланшират и веднага се залеят с предварително разтопено масло. Докато са топли те поемат доста от маслото и става чудно. Трябва да се ядат още топли, ореди маслото да се е втвърдило. Ако към маслото се прибави и малко счукан чесън, става чудно – ако обичате чесън. Идеално върви с черен хляб и чаша бяло сухо вино.
А вашата рецепта звучи много добре, ще я опитам.
Броколито го правя на пара, в една от онези кошничести решетки, става прекрасно – хем си е тъмно зелено, хем не се разварва, хем не хрупка накрая. И го комбинирам с моркови, а за чушка не се бях сетила. Ще пробвам непременно, благодаря за идеята :)
В интерес на истината, така и не се научих да готвя на пара, а е много хубаво и здравословно. Трябва да се пробва! :)
Иначе може да се използва и сурово, ако е дребно и съвсем прясно.
Грим, и малко галета в сместта, така правим карфиола у нас :)
А аз обожавам сурово броколи (дребно, накъсано на малки букетчета), подправено с линон, сол и изцедено кисело мляко – става страхотна салата, която напомня на „Снежанка“, но не точно. Опитайте:)
Ето една рецепта и от мен:Първо за всеки в тенджера сипете вода според количеството зеленчук и добавете на всеки литър по 1 чаена лъжица сода бикарбонат,разбъркайте добре и сложете зеленчука за 10-15 минути.Така се неутрализират вредните вещшества с които е пръскан зеленчука/плода/.Изплакнете обилно.Оттук нататък следва сваряване на пара ,като гледате да останат хрупкави.След като са готови потопете веднага в голямо количество вода/иначе броколито продължава да се сварява от собствената си температура/.Оставяме добре да изстине.Подреждаме в чиния и заливаме със заливка приготвена от :майонеза,кисело мляко,счукан чесън,много копър,щипка черен пипер и сол на вкус.Може да поднесете като предястие или като стабилно мезе за ракийка.Да ви е сладко.
Много хубав текст, както и снимки.
Комбинацията за дресинга е изключително интересна, ще се опита на всяка цена.
нема лошо
Аз съм пристрастена към броколите! Моята рецепта е простичка, но и много вкусна – добре сварените броколи се осоляват и овкусяват с много лимон и студено пресован зехтин :)
И аз да се присъединя към почитателите на броколите (особено сурово).
Интересна рецепта- само да имам условия и ще я пробвам ;)
Обикновено аз хапвам броколи, накъсани на дребни розички, нарязани моркови, лимонов сок, зехтин и малко сол :D
Гордън Рамзи казва, че броколито е най-вкусно само по себе си. Той го сварява и подправя със сол(теорията за предварителното подправяне), пасира, за да стане като крем супа, и изсипва в чинията, където единствената друга съставка е козето сирене. :)
А аз преди няколко часа направих цял казан с крем супа от броколи и каквото ми падна пред очите. :)))
А аз правя задушено броколи в сос от 3-4 вида сирена. Много е вкусно. Честичко и ние го похапваме сурово или леко сварено с лимонов сок и чесън.
Гордъм Рамзи казва, ама на мен сетивата ми говорят съвсем други неща :)
Ще се съглася с Гордън Рамзи.
На пара (няма какво да се учиш, трябва ти пара и решетка, 6 минути :), със зехтин и лимонов сок. Яде се веднага и е чудесно за разни моменти от сорта на „баси, не съм яла пресен зеленчук от два дни“.
Чудя се на български „броколи“ в мн.ч. ли е или в ср. р.?
И аз често готвя броколи.Рецепта проста-На пара и се варят 8-10 мин.,после се слага копър,сол,зехтин и кашкавал и чесън.Бижу става.И за салата и за мезе.
Благодаря за рецептата, мисля че се получи много добра салатка! Ходенето по въже малко ми опъна нервите, но си заслужаваше :)
Ще пробвам всичките, благодаря ви, чудесни сте!
Чудесен сайт!
Не съм любител на натуралния вкус на броколито, но пък ми харесва, когато го замаскирам успешно. Вчера импровизирах и се получи:
Броколи със сирене рокфор и хрян
Броколито се обварява на пара – времето е в зависимост от това дали го обичате по-сурово или по-меко. В купа настъргвам на ситното ренде /или с преса/ няколко скилидки чесън /брой по желание/ и две коренчета обелен хрян /или отново количеството е по-желание/. Натрошавам малко сирене рокфор, ч. л. балсамов оцет и олио или зехтин. Не пречи да се прибави и авокадо – принципно го ползвам за пълензаместител на майонеза /за зелеви салати и пр./ Сол може да не се слага – зеленчуците на пара са идеални и без досоляване. Разбърква се броколито със соса и се оставя да постои и да се овкуси, плътно покрито. Върви както топло, така и студено, като салата, разядка или гарнитура и пие доста червено вино.
яко вкусно е .. гаджето също харесва броколи по тази рецепта ;-)..