h1

Кус-кус с доматен сос и риба тон

май 21, 2008

Напоследък все повече се улавям, че с няколко дини под мищница, проекти в заключителна фаза, търчане през града все по-трудно се навивам вечер да започна да готвя нещо. Разбира се, хапването навън винаги е опция, но като започне да се случва всеки ден, човек започва да си мечтае за приятна вечеря в домашна обстановка, след която няма да се налага да потеглиш пак. Определено веригата офис – срещи – офис – бистро – бар е добре да бъде прекъсвана от време на време в някоя от брънките, пълната и заменяемост бидейки невъзможна освен ако не избягам извън София. За капак и любимия блог страда, което хич не е добре.

В крайна сметка, за да намеря баланса между умора в края на работния ден и вкусна, поне малко здравословна храна ми се налага да измислям разни бързи рецепти и тук на помощ се яви кус-куса (кус кус, кускус – как е правилно да се пише у нас?). В интерес на истината нямам чест и дълбок досег с магребската кухня, а кус-кус свързвам с дребните топчета, които майка ми често вареше за закуска, затова когато преди време Крис предложи да направи за вечеря кус-кус с печени зеленчуци, защото “ е бързо и вкусно, в Япония често си правехме“, аз подигнах леко вежда. Моето естествено недоверие в резултат на културни натрупвания от детството набързо се изпари, а аз започнах да се чудя какво да измисля още към тия зрънца.

Любимият ми резултат от експериментите е кус-кус с доматен сос с маслини и каперси и риба тон от консерва (пълноценна и здравословна комбинация, никой не може да ме убеди, че трябва да се живее без въглехидрати), но някой ден мисля да се пробвам с някое тежко оръдие като оригинална тунизийска или мароканска рецепта.

Ето и необходимите продукти:

За соса:
600-700 грама домати, по възможност зрели и презрели
200 грама маслини
половин бурканче каперси от 100 грама
майорана
чесън на прах
магданоз
пипер микс
захар
зехтин
сол

1-2 консерви риба тон в собствен сос

За кус-куса:
250 грама кус-кус за 3-4 човека
1 бучка масло колкото орех
половин бульонче

Доматите се настъргват на ренде (класически метод) или, както аз подхождам напоследък, се обелват и пасират. В тигана или тенджерката, в които ще ги готвим се добавя и малко зехтин. Оставят се на среден огън за около 40-50 минути. Общо-взето, колко ще са уврели е въпрос на вкус, аз лично предпочитам да се сготвят напълно, но пък иначе се запазва вкуса на суровия домат. Преди да ги сваля от огъня, добавям обезкостените маслини и каперсите, щипка захар, майорана, чесън на прах, пипер и сол. Изборът ми в случая чесъна да е на прах, а не пресен или на скилидки се дължи на факта, че вкусът би станал прекалено силен. За готвене винаги използвам маслини с костилки, обикновено „каламата“, защото тези за готвене и вече нарязани са адски безвкусни. След като сваля соса от огъня и той леко дъхне, добавям и накълцания магданоз. Не трябва да се прекалява със солта, защото и каперсите, и каламатата са достатъчно солени.

Кус-кусът се приготвя по същия начин като в рецептата за агнешка плешка, но аз ще напиша пак. Загрява се в дълбок тиган или някакъв разлат съд четвърт литър вода с половин бульонче и една бучка масло. Когато водата заври, съдът се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка 3-4 минути. Най-хубаво е бульона да е домашен, но няма как. Аз все се каня да си замразя кубчета с хубав пилешки и зеленчуков бульон, но това засега си остава областта на добрите пожелания.

В дълбока чиния или купа се сипват соса, кус-куса и рибата тон, като може да се сервира с малка каничка бульон или резен лимон, за да не става сух. Ястието е относително бързо, около час, като във времето, в което ври соса могат да се свършат куп други неща.

Накрая остава само да се хапне.

М.

Advertisements

4 Коментари

  1. много добро.

    а въглехидратите са в основата на местната диета във всички сини зони – местата с най-висока средна продължителност на живот. разбира се, има значение какви са. един пълнозърнест или многозърнест кускус съвсем ще „оздравословни“ рецептата. :)


  2. най-накрая и аз се престраших да приготвя кускуса, който бях купил преди месеци с едно бурканче хариса. рецептата беше със скариди, от които пък преди време се бях натровил и хич не ми беше до тях. твоята рецепта ми се стори добра и реших да я пробвам, но с малко вариации – купих готови пасирани домати в пакет вместо сурови (…не само мързелив, но и стиснат…), преди да ги сложа в тигана запържих малко бял лук и в рибата тон добавих малко ситно накълцан червен лук. стана невероятно! сега остава да намеря приложение за харисата.


  3. Рецептата е много добра и манджичката става невероятно вкусна.

    Само една критика ако разбира се бихте разрешили. Незнам дали ще се съгласите с мен :)

    Каперсите имат силно изразен вкус. Ако се спази дозировката спомената в рецептата (половин бурканче от 100g без самия сос от буркана както ние пробвахме) сосът става наистина невероятен но каперсите се усещат прекалено натрапчиво и чак е неприятно на вкус.

    Ако питате мен дозировката за каперси трябва да се намали от половин на четвърт бурканче от 100g.

    Приятно хапване.


  4. Критики приемаме всякакви :)
    На мен половин бурканче ми идва тамън, но всичко е въпрос на вкус. Общо-взето, съвършенство се постига след много експерименти :)



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: