h1

Козунак

април 6, 2007

kozunaci2.jpg

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо „…ми добре“, предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка – страх, мен – не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която „козунаците винаги стават страхотни.“

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса – не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж – колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите – да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио – това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми…дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана „на конци“ и е ужасно вкусен. :) Като за първи път – никак не е зле, според мен.

Advertisements

12 Коментари

  1. Е, чакаме репортаж бе! Какво стана, получиха ли се? :)


  2. пекат се! а аз тропам нервно с крак и не откъсвам поглед от фурната. :) ще има фоторепортаж по-късно, обещавам. стискай палци!


  3. Кат гледам, май вече имаме първи снимки от мястото на събитието, а? :mrgreen:


  4. Ще има ли още снимки или го изядохте вече? Аз не съм кулинар, но винаги ми е било приятно да чета кулинарни рецепти и дебели книги с подобни неща. Даже дописвах в тетрадката на баба разни рецепти с всевъзможни екзотични и изчанчени подправки.
    Козунакът изглежда вкусен, а формата е наистина фриволна. Накара ме да помоля майка да ми повери един от козунаците, които ще се пекат тия дни, пък каквото ще да става, и понеже съм човек на изкуството ще прекарам повече време в мислене на форма за козунака.. ;D


  5. yami sou yo. meccha tabetai waaa….


  6. Имаш точно 10 дни да го направиш още веднъж и да ми завиеш в книжка.
    Искам го!!!!


  7. Dark_Lord, половината го изядоме още преди 12 ч., и нямаше много време за снимки. :) сподели твоето творение като е готово, моля!

    тино, ще ти замразя едно парченце, вместо да меся пак. може ли? ;)


  8. Ма естествено, че рецептите в тефтерче се записват… Ако ми хареса някоя, си я записвам в едно малко такова, украсено с овце, изрязани от вестник, вече опръскано с кво ли не… Мноу е шик.


  9. Abe vse mi se struva 4e e propusnato edno vtasvane. Az znam 4e sled kato se omesi topkata ot vsi4ki produkti, se ostavq pone 4-5 4asa da vtasva i togava se oformqt kozunacite i se pe4e. Molq za izqsnenie za6toto utre i az 6te pravq za pyvri pyt i mislq dapolzvam tazi recepta.


  10. Петя, според тази рецепта козунакът втасва веднъж, както е описано, и се получи, да ти кажа. Пожелавам ти успех!


  11. […] рецепта на Лебедуна (Butterfly), методология на нож и виличка, други съвети и плънки от Рецепти прелитащи през […]


  12. Чета и чета и на моменти имам
    усещането, че все едно аз съм автора.
    Очаквам следващите постове



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: