Пъстърва с лозови листа и бекон

Не знам доколко ни е в културата да ядем риба често, но Крис, която известно време живя при едни други хора, с едни други навици, отдавна мърмори, че трябва да си сготвим пъстърва.
Аз, макар и редовно да обяснявам колко много обичам риба, най-често се понасям като стрела към щандовете с телешко и свинско и изобщо забравям всичките си добри намерения при мисълта за няколко пържолки.

Една рецепта обаче ни беше грабнала отдавна и двете - пъстърва, увита в бекон, а след това в лозови листа, но едва вчера звездите успяха да се съчетаят благоприятно - едновременно да намерим прясна пъстърва и свежи лозови листа.
Бих казала, че резултатът беше умопомрачителен.

За постигането на това съвършенство са ни необходими:

2 пъстърви, по около 300-400 грама всяка
6 лозови листа, средна големина
4 тънки резена бекон, с размери около 10 х 10 сантиметра
1 лимон
магданоз
пипер
сол
зехтин

Рибата се почиства добре, като се оставят главите и перките и се намазва отвътре със сол.
Предварително накисвам лозовите листа във вода с малко оцет, за да пуснат вредните вещества, ако са пръскани (макар и все още да е рано за това, пак е добре да се покиснат).

В една купичка се настъргва кората на един лимон, добавят се сока от половинката (или четвъртинка, ако е много голям) от същия лимон, малко зехтин, млян пипер и нарязан на ситно магданоз, горе-долу половината връзка.
С тази смес се пълнят коремчетата на рибите, след което се увиват в резените бекон, а след това и в лозовите листа, като остават да се виждат само главите и опашките.
Рибите се слагат в намазнена тава и се слагат в предварително загрята фурна, на около 200 - 220 градуса.
След около 15 минути пъстървите са готови.

Поднасят се с четвъртинка лимон, а аз лично приготвих и една купа зелена салата с много лек и доста кисел винегрет (малко настърган лук, сол, зехтин, лимон и балсамико).

Пъстървите бяха придобили страхотен аромат на пушено и лимонова кора, като лекото им и крехко месо се допълваше приятно от по-мазния бекон и печените лозови листа.

Всичко това беше придружено от бутилка розе “Дамяница”, от широка мелнишка лоза, което с ненатрапчивия си аромат на ягоди, череши и планински подправки според мен е идеално за по-сухи риби и печени зеленчуци, както и за десерта от дребни и сладки български череши.

М.

Сандвичи с охладена сьомга

Сандвичите са си важна част от живота на всеки, няма какво да се лъжем. Дали ще е дюнер, филия с лютеница и сирене (тези са ми в топ 3 на любимите сандвичи) или нещо по-шик, от рода на сандвич с бекон и круши, все едно. Всички ги обичаме. Или поне аз. :)

След сериозното ядене покрай Великден, реших да мина на по-лек режим и за вечеря си направихме с Магдалина именно тези сандвичи - с охладена сьомга. Е, към партито се присъединиха и няколко резена хляб със сирене Бергадер (немско синьо сирене с мек вкус и мирис) - за по-интересно. :)

Понеже съм страхотен фен на въглехидратите (знам, че не бива), бих могла да говоря за хляб докато ви писне, но ще се придържам към темата. На рибата и отива по-стегнат и фин хляб, с подчертан аромат. Най-добре е да е ръжен или пълнозърнест, но истински, не имитация, която прилича на кекс и се троши. В случая използвах български ръжен хляб ( марката е “Нилана” и се намира в Била), намазан с малко масло. Самата риба би могла да бъде и пушена сьомга, но аз харесвам охладената сурова (тя е чудесна и за суши при полеви условия, но за него друг път); има ненатрапчив, свеж вкус и е съвсем достъпна за консумация без специален повод.

Нали съм нетърпелива, както ме беше погнал глад, бях готова вече да омета сандвичите, но Магдалина реши да ги доизпипа. Тя придаде блясък на сандвичите с няколко много тънки резенчета лимон и каперси - плодовете на каперовия храст, които, осолени и мариновани се използват широко като подправка към риба и различни видове салати. По желание към сандвичите може да се прибави и лук, но нарязан на съвсем тънки кръгчета, така че да не засенчи вкуса на останалите съставки.

К.