В момента изобщо не мога да си представя, че преди по-малко от месец се потопих в Средиземно море (лош ход), пийвах си малтийски Cisk и се радвах на слънце, каквото не съм свикнала да ме пърли в началото на ноември.
За Малта тръгнах по работа с идеята, че няма да успея да видя нищо, че няма да мога да опитам никакви местни, улични храни и че дегустацията на местна бира ще остане само в мечтите ми. За мой късмет се видях с приятели, които ми показаха малко повече от това, което средностатистическия турист/участник в конференция/льольо успява да види от този всъщност доста интересен остров.
Първото ми впечатление при кацането беше, че Малта е ужасно малка, като впоследствие се оказа, че с кола можеш да стигнеш от единия бряг до другия за около 40 минути, като при това минеш поне през 20 града, границите между които най-често са табели, а се случва и въобще да няма такава. Улиците са адски стръмни, като една разходка из Валета например се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и единствено мисълта, че наблизо има винарна, в която с виното и сирената сервират прясно изпечен хляб и крекери е в състояние да накара пишман турист като мен да продължи да лази по места, където нормалните хора (например рицарите на Св. Йоан) са минавали на кон.
Архитектурата е една адски обширна тема, която си заслужава отделен пост, пък и не знам дали имам достатъчно компетенции в областта, но със сигурност средиземноморската еклектика от арбаско-византийско-италиански-допълнете сами влияния е адски красива, а стотиците изоставени сгради и историята на острова на моменти я правят доста зловеща, особено нощно време, когато в цял един град не свети нито един прозорец, над брега се извисяват фортове, а по улиците не можеш да срещнеш даже и котка.
Морето е прекрасно, но краткото ми потапяне завърши доста набързо и с лек ужас, тъй като водата е пълна с хиляди ужасно отровни медузи. Естествено, до плажа имаше табела, но кой да ти чете, особено ако единствената мисъл в главата е как по-бързо да скочиш вътре. Впоследствие Епистемик ми разказа, чо допреди 3-4 години морето е било пълно с разни красиви риби и морски звезди, но в резултат на индустриалния риболов рибите, които се хранят с медузи са изчезнали, след което е настъпила сегашната катастрофа. А това определено си е проблем за държава, която се издържа основно от туризъм.
Като споменах риба, тя присъства в доста от ястията от малтийската кухня, която като архитектурата и хората е невероятна смес от италиански, арабски и английски кулинарни традиции. Пайове с риба и сушени домати, макарони със заешки дробчета, телешка кайма и зелени маслини, брускети с хобз или пастици с рикота – това са някои от нещата, които човек може да опита заедно с местна бира, вино или сайдър.
Малтийските брускети се приготвят с арабска (т.е. малтийска, но тук едва ли ще се намери) питка, като всъщност ни трябват:
арабска или турска питки
доматена паста
аншоа
каперси
магданоз
зехтин
пипер
сол
Хлебчетата се разарязват по дължина и се запичат леко на фурна, колкото да се зачервят и да станат хрупкави. Филиите се намазват с доматена паста, която в в Малта се нарича кунсерва и се приготвя традиционно за зимата от зрели, сладки домати.
Отгоре се нареждат парченцата аншоа, която може да се изкисне малко предварително, след което се слагат каперси на вкус и се наръсва накълцания магданоз.
Накрая брускетите, или hobz bis-zejt (хляб със зехтин/маслини по спомени от арабски) се напръскват със зехтин, насоляват се и се напиперяват на вкус и готово – имаме чудесна закуска или още по-чудесен придружител към чаша местно червено вино или защо не местен сайдър.

































