Продължавам с темата от вчера – храната в Израел.
Преди да започна темата, една приятелка реши да ме свали на земята и ми каза „Ти пиши за израелската кухня, но недей да я идеализираш.“ Вярно е, доста въглехидрати похапват и повечето израелци имат хумусни шкембенца, ама какво от това? Продължаваме смело напред с нещо съвсем декадентско. :)
Арабска сладкарница в Яфо, където чичото беше страшно приветлив и ни се зарадва много. В тези тави имаше сигурно милиарди калории, но не ни пукаше никак.
Закуска за шампиони 2 – кафе с кардамон, кнафе – кадаиф с шафран и козе сирене (!!!), както и задължителна чаша вода. Кнафето е нещо, което не подлежи на подходящо описание. Поне аз не бих могла. Звучи леко странно, но трябва да се опита. Много вкусно. Това до него е вид чудесна баклава с по-дебело тесто – хич не ми се иска да я пренебрегвам, но в случая кнафето обра овациите.
Бутилка от местната гордост – бира Голдстар – снимана на тротоара. Нехарактерно за горещия климат, любимата местна бира е тъмен лагер. Опитахме я по-късно вечерта, не беше никак лоша.
Вече сме в Йерусалим. Пресен сок от нар е идеалното нещо против горещината, която цари там, въпреки че е вече октомври.
Западната част на Йерусалим е обитавана предимно от мюсюлмани и има някак по-земен вид, на фона на цялата наситеност от религия и история. По улиците има сергии, на които се продават всевъзможни неща. Например, туршии с невероятни цветове.
И тук си имат хубави пекарни…
…пред които продават парещи питки, които миришат божествено.
Влязохме вътре, за да си купим нещо за подкрепа след цял ден обикаляне. Подариха ни шепа сладки от грис с пълнеж от фурми. Забравих името. Трябваше да излезнем от квартала, за да ги изядем, тъй като беше Рамадан.
Къде, къдеее има рецепта за тези сладки?
След още час-два разходки из уличките на Йерусалим, успяхме да седнем в едно кафене, на две стъпки от границата с Йордан, и да обърнем внимание на купените от пекарната питки с кайма и подправки. Бяха съвсем семпли, но особено вкусни. Поредното доказателство, че едно ястие не е нужно да е завъртяно, за да ти завърти главата.
И за завършек – шуарма. Автентичният братовчед на добре познатия ни дюнер, който доста се е поизменил докато стигне до нас. В питката има съвсем малко хумус и предимно месо. Туршиите са безплатни и по избор (и много вкусни, аз да си кажа). Тежичка е, но е идеалната храна за сутринта, в която ви очаква 3 часов чек-ин на летището, а предишната вечер сте вилняли из местните барове без много-много да му мислите.
Да си призная, пропуснах да снимам още доста неща – предимно средиземноморската страна на израелската кухня, която все ми се падаше вечер, а тогава снимките са трудни. Оставям я за другия път – дано да е скоро!
