Лазаня

Като страстен любител на така вредните въглехидрати, разбира се, обичам и пастата. Това нашето даже е повече от обикновена обич…Само като се замисля за талятели с читаво приготвен сос карбонара - creamy (ако някой измисли добър превод на тази дума на български, ще го поканя на гости и ще му сготвя каквото си поиска) сос с хубава шунка и пармезан, или пък спагети със сос от домати, патладжан и бекон…а може и просто спагетини с лимон и пармезан…ми потичат лигите до кръста някъде.

Лазанята се нарежда и тя в топ класацията - пухкав и ароматен пълнеж между топящи се в устата кори, запечени и хрупкави по краищата с пармезан…Ненапразно тя е любимата храна на Гарфийлд (тази котка знае какво иска от живота, убедена съм). И той ненапразно е казал “Когато нивото на лазаня в кръвта ми спадне, ставам гаден.” :)

Ето рецепта за класическа лазаня, както я прави майка ми:

Продукти:

1 пакет кори за лазаня (без предварително варене)
500 гр. кайма (телешка или смес)
250 гр. гъби
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
1.5 чаша червено вино
1 кг. настъргани домати
босилек или мащерка
бял риган
2 ч.ч. прясно настърган пармезан
сол
зехтин

За сос Бешамел:

60 гр. масло
2 1/4 ч.ч. брашно
2.5 ч.ч. прясно мляко
прясно смлян черен пипер

Пълнежът на класическата лазаня е сос Болонезе. Той се приготвя така:

Лукът и чесънът се нарязват наситно и се задушават в загрятия зехтин. Когато омекнат, се прибавят и босилекът и риганът - запържването им помага да пуснат по-силно ароматите си. Прибавя се каймата и се задушава на силен огън докато побелее, като се бърка, за да не загори. След това се прибавя виното и се оставя да покъкри около 5-6 минути. Когато виното изври до около половината, се прибавят доматите, огънят се намалява и сосът се оставя да поври около 20 минути без капак на умерен огън. Готов е, когато се сгъсти леко.

Относно корите - продават се два вида. Такива, които трябва да бъдат сварени предварително (което е голяма врътня, защото рискът от това да се залепят една за друга е огромен, независимо от количеството зехтин или сол, което е сложено във водата) и такива, които нямат нужда от това. Аз избирам втория вид. Просто е по-лесно. А най-добре е, разбира се, да се използва прясна паста, но още не съм си купила машина за паста. Другият вариант е да се купи; чух, че имало в “Дар от Боговете”. Ще разуча и ще съобщя. Но да се върнем на корите. Това, което ги напоява, докато се пекат, е именно сосът Бешамел. Той се приготвя по следния начин:

Маслото се загрява в тиган на умерен огън, докато се появят мехурчета (не бива да се стига до кипене, защото не бива да загори). След това се прибавя пресятото брашно малко по малко, като непрекъснато се бърка, за да се смесят добре маслото и брашното. Когато сте прибавили всичкото брашно, трябва да се получи доста гъста смес. Тогава сваляте тиганът от огъня и прибавяте млякото малко по малко и бъркате добре, докато се смеси добре с маслото и брашното и няма бучки. Връщате отново тиганът на огъня и бъркате постоянно около 3-4 минути, докато сосът се сгъсти.

В добре намаслена тава се слагат около 3-4 лъжици от соса и се нанасят добре по цялото дъно. След това се слагат слой кори (добре е да се застъпват малко), който се намазва равномерно отново с 3-4 лъжици Бешамел, последван от слой сос Болонезе и накрая се поръсва с пармезан. Процесът се повтаря, като последният пласт кори се залива щедро със сос Бешамел и се поръсва още по-щедро с настърган пармезан. Лазанята се пече на 180 градуса около 40 минути, докато стане златиста и хрупкава на вид.

Тъй като лазанята си е тежко ястие, е добре да бъде сервирана с нещо малко и свежо, пречистващо вкусът между отделните хапки. Идеално за това е малка салата с възкисел дресинг.

Самата салата, която използвах, носи странното название “Лолло” и съвсем не знам какъв и е случая. Прилича на къдрава маруля с червеникави краища. Прибавих и малко рукола. Относно дресинга, обичам да експериментирам с дресингите за салата и този, който използвах този път е съвсем простичък, но много вкусен:

Продукти за дресинг:

1/2 малка или 1/4 голяма глава лук
1/3 ч.ч. балсамов оцет (може и лимон)
1/3 ч.ч. зехтин
малк сол

Лукът се настъргва на най-дребното на рендето, така че да стане на пюре. Слага се заедно с останалите продукти в малко бурканче, бурканчето се затваря плътно :)) и се разтърсва добре, за да се смесят продуктите. Поръсва се върху измитите и накъсани на дребно продукти за салата.

В заключение мога да кажа само, че това за мен лично е формулата за един идеален обяд. А ако се прибавят и чаша хубаво вино и хубава музика, обядът става несравним.

К.

Кюфтета на скара

След като реших, че пролетта наистина е дошла и високите температури не са просто резултат от глобалното затопляне, извадих скарата на балкона.
Не че ми пречеше да опушвам съседите през зимните месеци, но обичам скарата да се загрее наистина силно, за да се получи любимия ми ефект - пържолите загорели отвън и леко сурови отвътре. А това, за мое съжаление през зимата не става, въпреки че я изпробвахме в края на декември с едни невероятни месца с 3 вида маринати, които Крис направи.
Не се чудих дълго обаче с какво да открием сезона на скарата у нас - едни чудесни кюфтета на скара. Аз лично предпочитам кюфтетата пред кебапчетата, сигурно заради лучеца, но не отказвам и последните.

Купих за целта чиста телешка кайма, доста суха, защото сместа от телешко и свинско често е много тлъста и при печене кюфтенцата буквално изтичат от скарата и стават на малки топченца. А и е по-полезно, все пак.
Заканила съм се някой ден да си взема машинка за мелене на месо, или да прибера тази на дядо ми от Ловеч, тогава бих могла да правя смес точно по мой вкус.
Както и да е, дотогава ще купувам опакована кайма, която по мое мнение в Billa хич не е лоша, или ще търся месарници, в които все още мелят.

Сместа е вариация на кюфтета на ловешкия ми дядо, който обаче добавяше хляб и ги пържеше в панировка, за чушчицата съм се научила от него.

Продукти:
Около 500 гр. кайма - телешка или смес
1 яйце
2 стръка пресен лук
1 малка чушка
магданоз
чубрица
черен пипер или смес
червен пипер
горчица
сос Уорчестър

Нарязвам на много ситно чушката, лука и магданоза, слагам едно яйце и една чаена лъжица горчица, поръсвам подправките на вкус и капвам някоклко капки Уорчестър. Омесвам хубаво каймата и я оставям да престои известно време, даже ако престои цяла нощ в хладилника - най-добре.

Всъщност основната част е печенето, особено ако каймата не е стегната - може да се стигне до кулинарна катострофа и да се разпаднат кюфтетата.
Нагрявам скарата много силно, като за целта ако ми се наложи, изчаквам даже 20-30 минути, после намзвам реотаните със сланинка и готово.
По 2-3 минути от всяка страна стигат, но ако човек препочита месото да е по-добре изпечено, кюфтетата могат да се правят по-тънки, за да се изпекат отвътре.

Любимата ми гарнитура за кюфтета на скара е салата от зеле и моркови, леко намачкана, и разбира се, няколко бири.

М.

Ньоки с доматен сос

Ньоките са италианското подобие на кнедли или по-дебелият братовчед на пастата. Представляват, в най-общи линии, малки, пухкави топчета от картофи, брашно и яйце. Струва ми се, че поне тук в България не им е било обръщано достатъчно внимание. Днес обаче, подтикнати от отскорошното наличие на пресни картофи, с Магдалина се видяхме да обсъдим поредния си кулинарен подвиг и решихме, че е крайно време да поправим това и да си направим и ние едни ньоки. Така де. :)

Трябва да призная, че ньоки така и не бях правила до днес. Идеята за тях ми я пусна сестра ми - от известно време насам все ми разказва колко били хубави нейните и как трябва някой ден да си направим. Така и все още не сме стигнали до това, а и рецепта все забравя да ми я каже. Но това не ни спря, разбира се. За вдъхновение се консултирахме с една от любимите ми готварски книги - My French Kitchen: A Book of 120 Treasured Recipes. Авторът на книгата е Джоан Харис - същата, която написа “Шоколад” преди няколко години (сигурна съм, че не само аз имам добри спомени от тази книга). Та в тази книга има чудесна рецепта за ньоки със спанак и синьо сирене, която послужи за основа на това, което сътворихме с Магдалина днес. Ето какво се получи:

Продукти за ньоки:

600 гр. картофи
2 жълтъка
150 гр. брашно + още за овалване
50 гр. прясно настърган пармезан
75 гр. масло
сол
прясно смлян черен пипер

още 50 гр. масло
още 50 гр. пармезан
малко ситно нарязан къдрав магданоз

Продукти за доматения сос:

5-6 средно големи домата
4-5 скилидки чесън
зехтин
1 ч.л. захар
сол
прясно смлян черен пипер
къдрав магданоз

Преди всичко да започне, трябва да бъде уточнено, че правенето на ньоки си е сериозна врътня и изисква търпение. Въоръжени с такова, можем вече да пристъпим напред.

Картофите се обелват, измиват се, нарязват се на средно големи кубчета и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие и един пръст отгоре. Варят се, докато водата съвсем изври от тенджерата, като внимавате да не загорят. След като са готови, картофите се слагат в купа и се намачкват на пюре. След това се слагат маслото, жълтъците, брашното, пармезанът, солта и пиперът.

Омесва се хубаво тесто, което не бива да е прекалено лепкаво. Ако е - добавете още малко брашно. От него се правят малки топчета - колкото малък орех, и се поставят в набрашнена тава. Симпатичната форма на ньоките се постига като се боцват лекичко с вилица ето така:

Ако има двама човека, които да готвят самоотвержено, както беше в този случай, това е моментът, в който функциите се разпределят и единият отива да прави доматения сос. :) Магдалина е велик майстор на доматения сос, трябва да и го призная. Какво направи тя - задуши нарязаните на филийки скилидки чесън в зехтина за 1-2 минути и после добави настърганите домати. Остави ги да къкрят на умерен огън около час, за да стане сосът гъст и хомогенен. След това добави малко сол, черният пипер и лъжичка захар - може да прозвучи странно, но малкото захар убива киселината на доматите и ги прави адски вкусни. Точно преди да свали тенджерата от огъня, добави и наситно нарязаният магданоз. Може, разбира се, да се използва и нормален магданоз, но къдравият е с по-силен аромат и в простичко ястие като това, в което няма много подправки, е добре да се усети повече магданозът.

Стана сос за чудо и приказ. След това Магдалина дойде да ми помогне, защото аз овалвах последните ньоки в брашното и им правех трапчинките и вече мърморех леко нервирано. Внимание! Не почвайте да готвите ньоки, ако вече сте много гладни! По-добре е да имате нещо за гризане наоколо, за да не почнете да гризете околните. :)

Та…да. Когато ньоките са готови, се сваряват на партиди във вряща подсолена вода за 1-2 минути. Добре е да имат място да плуват. Готови са, когато изплуват сами на повърхността. Вадят се с решетъчна лъжица и се поставят в гевгир, за да се изцедят добре. Когато са готови, се поставят в тава и се поливат с разтопено масло, поръсват се с пармезан и магданоз и се пекат в загрята фурна около 20 минути, до златисто.

Сервират се в чиния с готовия доматен сос. Резултатът е много вкусно и учудващо леко ястие.

А това е моментът, в който аз вече се успокоих и взех да ям по-бавно, за да се наслаждавам на хубавата храна. Да, наполовина са изядени. :) Наистина изисква малко повече време и търпение, но си заслужава.

feat. Яна: Винен кебап

В този блог приемаме и гости. :) Първият гост е моята любима приятелка Яна - артистичен човек със страхотно чувство за хумор, писателски талант и любов към хубавите неща в живота, в това число доброто вино и вкусната храна. Ето какво пише тя:

За винен кебап не бях и чувала преди майка ми да предложи да сготвя точно това за втората си сватбена годишнина. Антон, мъжът ми, обича да яде. А пък аз в кухнята съм на принципа “ръцете ми пречат”. Мразя да режа зеленчуци и да чакам водата за заври “наистина”. Често си забравям манджите на котлона и ги намирам смърдящи на загоряло. Но винен кебап, както сама научих, се готви лесно, почти без ръце! Антон не проговори докато не изгълта всичко в чинията си, а и към моята посегна.

Трябват ви:

телешко, колкото прецените, че ви трябва, нарязано на големи хапки
3-4 големи глави лук, нарязани както си искате, защото така или иначе след два часа варене на лука не му личи, че е лук
1 чаша зехтин. В оригиналната рецепта е олио, но аз не одобрявам готвенето с олио.
дафинов лист
чесън, чер и червен пипер, бахар колкото ви душа иска, сол
1-2 червени чушки, нарязани на дълго
доматено пюре или кълцани домати, колкото ви се искат
2-3 моркова на дебели кръгчета
1 чаша червено вино, с каберне става добре
магданоз
1 супена лъжица брашно

Осолявате месото и го слагате заедно с лука и зехтина в тенджера. Прибавяте вода, колкото да стигне до половината на месото и слагате всичките подправки. Оставяте да ври покрито, на среден огън около час и половина.Може да се наложи да прибавите още вода, не го оставяйте да загори. Лукът ще се превърне в кафява каша, не се стряскайте като мен, нормално е. Малко преди да свалите тенджерата от котлона слагате доматите, чушките и морковите.

Забърквате сос от виното и брашното, предварително разбито с малко вода. Слагате месото със зеленчуците в йена, изливате отгоре соса от вино и запичате във фурната 30 минути. От време на време поливате месото със соса, за да попие добре.

Отгоре се поставят стръкчета магданоз и се сервира с картофено пюре или печен/варен картоф с нещо (примерно масло и чер пипер или рикота с пресен чесън) отгоре или пържени картофи.

Яна

П.П.: Очаквайте и нови включвания, подобаващо на стила ни - от родината и извън нея. :)

Пиле Aдобо

Едно от нещата, които много ценя от престоя си в Япония, е това, че ми даде възможност да срещна много хора от различни държави и косвено да опитам по малко от тяхната култура. Тъй като първата ми година там бе в известен смисъл подготвителна, живеех в едно общежитие на кампуса на университета с около 80 човека от най-различни държави - австралийци, филипинци, унгарци, аржентинци, китайци, виетнамци, американци, изобщо…бяхме си спретнали един чудесен Вавилон в умален размер.

Разбира се, открехвахме се взаимно за вкусотиите от нашите родини и много често - с добър успех и приемственост. Там за пръв път пробвах Vegemite, намазан на филия и придружен с чаша чай. Почерпи ме Кейт, моя австралийска състудентка. Въпросното нещо е общо казано екстракт от мая и е от типът храни, който щом опиташ или плюеш ожесточено, или го обикваш за цял живот. Аз съм от втория тип. Там също за първи път опитах и Dulce de leche, за което се подигравахме на аржентинската ми приятелка Вики - “готвенето” на този десерт се състоеше в това да вариш неотворена кутия кондензирано мляко три часа, като я поливаш с вода и внимаваш да не гръмне. А после, когато се изстудяваше в камерата, се дебнехме пред хладилника кой ще открадне готовия сладкиш пръв. :)

Адобо е една от онези манджи, които съм опитала там и които са ми останали много силни като спомен. Сготви ми го Кейс, мой приятел филипинец. Адобото се води за национално ястие на Филипините и представлява нещо като нашата яхния, само че не с домати, а със соев сос и оцет. Ето рецептата:

Продукти:

пилешки гърди 500 гр.
1 малка глава лук
4-5 скилидки чесън
1/4 чаша соев сос
1/3 чаша оцет (ябълков или винен)
1 чаша вода
дафинов лист
прясно смлян черен пипер
3 с.л. олио
щипка захар
1 с.л. с връх царевично брашно
малко вода

Нарязаният на шайби лук и наситно нарязаният чесън се задушават с олио 2 лъжици от олиото 2-3 минути, докато омекнат. След това се слага нарязаното на едри квадрати пиле и се задушава, докато пилето побелее. Всичко това се прави на силен огън, като внимавате нищо да не загори. Добавят се останалите съставки, оставяте да заври, след което огънят се намалява и оставяте да къкри 35 минути, докато пилето омекне. Когато сосът изври до 1/3 от количеството си, извадете пилето и го запържете с останалата лъжица олио в силно загрят дълбок тиган до златисто. През това време разбъркайте царевичното брашно с водата и сгъстете соса с него. Когато пилето е готово, изсипете сгъстения сос при него и готово! Преди сервиране извадете дафиновия лист. Сервира се с прясно сварен бял ориз.

Крайният резултат е пиле с много вкусен, леко кисел сос. Стига за 3-4 порции.

K.

Пица

Пицата е една от онези толкова глобализирани храни, че всяка държава, като че ли, си има собствена версия за нея. Тук обичат да и слагат най-различни плънки, а върху тях - кетчуп, майонеза и какво ли още не. В Япония пък много популярен топинг е картофи с майонеза (знам, и аз това се чудя) и/или водорасли. И още малко майонеза отгоре, за всеки случай, красиво аранжирана на райенца.Странен факт, е че най-хубавата пица съм я яла на един тротоар в Ротердам от една мижава takeaway пицерия, на която дори не и помня името.

Спорове относно колко и каква плънка трябва да има една пица, както и битката “тънък блат vs. дебел блат” са често срещани и трудно се установява кое е правилното. За мен лично пицата е семпла и изчистена храна и е вкусна именно такава. Не изпитвам нужда да я кича като коледно дръвче с шунка, гъби, кисели краставички, яйца, кетчуп и т.н. Предпочитам я с тънък блат с хрупкави краища, няколко резена домат или малко доматен сос, малко риган, 2-3 маслини, и хубаво сирене, разтопено до златисто.

Ето как се получава това:

Продукти за тестото

250 гр. брашно
200 мл. топла вода
1 чаена лъжица суха мая
1 ч.л. морска сол
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин
пшеничен грис за поръсване

Продукти за плънката

1 голям домат, нарязан на тънки резени
300 гр. моцарела, гауда, или друго сирене, което се топи добре
няколко маслини
пресен или сух риган

Сложете маята, захарта и водата в купя и разбъркайте. След около 10 минути, когато маята шупне, прибавете пресятото брашно, солта и зехтина. Замесва се меко тесто и се меси 10 минути, така че да стане гладко и еластично. Важно е да се меси толкова дълго, иначе става много твърдо. Поставете готовото тесто в чиста, суха купа, намазана с малко зехтин, покрийте го, и го оставете да втаса на топло място около 20 минути, така че да удвои размера си.

Загрейте фурната на 220 градуса и сложете тавата за печене да се загрее вътре. Разделете тестото на 4 топки и ги разточете до кръгове с дебеина 2-3 мм. върху поръсена с гриса повърхност. Най-добре е да се направи това върху хартия за печене, така че готовата пица да бъде пренесена в тавата. Странно е, но именно поръсването с грис прави тестото хрупкаво, без да е прекалено твърдо.

Намажете блата с малко зехтин и поръсете с риган. След това сложете резените сирене отгоре, и най-накрая - доматите и маслините. Поставете пицата в тавата и печете всяка по 15 минути до златисто (фурната трябва да е наистина силна, за да не се изсуши пицата). Големината на една такава пица е достатъчна за един човек, но понякога не е съвсем достатъчна и се прибягва до втора. Но рецептата е за четири души, така че няма страшно. :)

К.

Омлет с рукола и синьо сирене

Напоследък установявам, че руколата е на път да се превърне в една от най-любимите ми зеленини, заедно с марулята и магданоза.
Този зеленечук, който доскоро ми беше напълно непознат, е от семейство Кръстоцветни и е близък роднина на всякакви зелета, репи, синап и няма общо нито с глухарчетата, нито със спанака, въпреки приликите във външния вид.

При скорошно пътуване до Италия установих, че руколата може да бъде приготвена по начин, различен от салата и се заклех да пробвам, като се прибера. И ето че моментът настъпи. Първата причина е, че явно рукола вече се гледа и в село Петърч и може да бъде намерена и в по-обикновените супермаркети, а другата е че, в резултат на великденски посещения от роднини се озовахме затрупани с хиляди яйца - както нашарени, така и двайсетина големи домашни, които просто плачат да се превърнат в хубави, пухкави, оранжеви омлети.

Крайното произведение е омлет с плънка от рукола, домати и синьо сирене.

Необходимите продукти за него са:

3 яйца за 1 омлет

сол

Продукти за плънката за 3-4 омлета:

100-150 грама рукола (при преобладаваща рукола в плънката може леко да нагарча, така че за несвикнали може да се наблегне на доматите)

100 грама синьо сирене

2 средни домата

2 стръка пресен чесън

сол

пипер смес, може и черен

Омлетите приготвям, като избивам с вилица или пружина три яйца (за 1 омлет, процедурата се повтаря преди всеки) в купичка с малко сол. В силно нагорещен тиган слагам малко мазнинка, аз предпочитам зехтин, и изсипвам яйчната смес. Веднага слагам отгоре вестник и след 4-5 минути омлетът е готов - пухкав и добре изпечен.

За плънката слагам на нагорещения котлон по-дълбок съд, може и тиган и загрявам малко зехтин. Добре е съдът да има капак, или поне с какво да се захлупи. В него слагам нарязания на ситно чесън и бъркам, докато се зачерви леко и тогава добавям нарязаните на тънки филийки домати.
Оставям да покъкри леко, докато доматите намекнат. Може да се сложи и капак, за да се задушат зеленчуците, но не е задължително.
Като постигна необходимата консистенция, слагам нарязаната на едри късове рукола и затискам с капак, за да може да се слегне и задуши съвсем леко.
Не е необходимо да се вари продължително време, особено ако е съвсем прясна.
Накрая добавям синьото сирене на едри парчета, като оставям да поври само колкото сиренето да се поразтопи, но така, че да не изчезнат напълно парченцата.
Поръсвам с пипер и свалям от котлона, след което плънката е готова за сервиране.

В готовия вече омлет се слага от сместа в едната половина и се прегъва на две.
С останали домати и малко чесън и зехтин, особено ако има босилек, може да се направи салата, която да се поднесе заедно с омлета, комбинацията е невероятна.

И се приготвя бързо и лесно!

Същата рецепта може да се направи и със спанак или лапад, и с бяло сирене.
Една бира и резултатът е фантастичен.

М.

Телешко печено с лимони

Определено започва да се очертава моето предпочитание към месото и всякакви месни продукти, въпреки че и аз като Крис, обичам всякакви зелени неща и салати, все пак какво е една хубава пържола без салата?
Напоследък започнах да готвя по-често телешко, отколкото свинско, и като че ли ще се наложи като мой фаворит (не броя агнешкото, по традиция ядем само в един определен период от годината, макар че от известно време се каня да разчупя това табу, все пак има доста арабски месарници, които целогодишно предлагат свежо месо).

Последното, което приготвих, условно ще нарека “телешко с лимони”, като рецептата е вариация на телешкото печено (roast beef), което готви майка ми, въпреки че в крайна сметка се оказа, че няма нищо общо.

Продукти за печеното:

Около 1 кг. телешко месо, цяло парче, може филе или плешка, без кости

1 глава лук, голяма

1 лимон

Масло

Домашна винена ракия (ако нямате бренди)

Пипер смес

Бахар

Сол

Продукти за сос:

Заквасена сметана 250 мл.

2 супени лъжици горчица с хрян

Масло

Домашна винена ракия

Пипер смес

Месото се слага цяло в тенджера, като се покрива с вода. Слагам обелена глава лук, и един лимон нарязан на четвъртинки, заедно с кората, както и 4-5 зрънца бахар. Добавям около 100 грама домашна винена ракия, от мелнишко вино, което според мен има много подходящ аромат за ястия от телешко.

При варене на месо гледам задължително да сипя някакъв алкохол (концентрат), като най-лесния избор е водката, тъй като не оставя никакви остатъчни аромати. Освен ако не използвате Абсолют Ванилия, но това е малко екстремно :). Много често в ракиите и брендитата има есенции, които могат да развалят вкуса на месото и бульона. Алкохолът прави месото адски крехко, така че за телешкото е задължителен (само 10% от продаваното месо е от телета, останалото е от крави, юници, волове и изобщо цялото телешко семейство).

Месото ври около час, час и половина на силен огън, общо взето етапът, в който е подходящо за печене, трябва да се определи на око.

След като сваля тенджерата от котлона, загрявам фурната на 350 градуса, слагам в тавичка още врялото парче талешко и го намазвам обилно с масло докато е още топло, така че то да се разтопи и да напие в месото. Сипвам отстрани прецеден бульон и слагам четвъртинките от лимоните около месото. Наръсвам обилно със смесения пипер и пъхам да се пече.
Фурната се намалявя до 230 градуса, като тавичката се слага на решетка на 2-3 пръста от дъното, за да не загаря месото.
Пече около час и половина, като се полива непрекъснато, докато придобие кафеникав загар.
След изваждането, докато е топло, се нарязва на филийки с дебелина около 5-6 сантиметра.
Лимоните, които са вряли в бульона и после в соса, придават много специфичен, свеж аромат, както и една лека киселина, ненатрапчива, която контрастира приятно с маслото.

За соса:
В един не много дълбок съд се сипва малко от бульона, задължително прецеден и се загрява. Слага се бучка масло, но не много голяма, горе-долу колкото орех, кутийката заквасена сметана и 2 супени лъжици горчица с хрян. Може да се сложи и настърган хрян, ако има, една класическа добавка към телешкото месо.
Разбърква се добре, докато сместа стане еднородна. Като заври, се сипват 1-2 лъжици от същата ракия, в която е вряло месото.
Не е нобхоимо сосът да ври дълго, само колкото да придобие необходимата гъстота.

Месото се сервира нарязано на филийки и полято със сос. Може да се поръси с нарязан магданоз или пипер.

Подходяща гарнитура биха били пресни картофки с чесън, но задължителна е според мен свежа салата, като салатата с рукола на Крис.

М.

Пилешки пържоли на тиган

Аз лично от години не съм голям любител на пилешкото, може би защото софийската ми баба, която не беше голям привърженик на готвенето всеки ден ни поднасяше печено пиле с картофи. И това в продължение на години, докато един ден с братовчедка ми организирахме семеен съвет и я помолихме от време на време да готви нещо друго. Братовчедка ми Мина, която е три години по-голяма от мен, и обясни, че в елитните заведения (става въпрос за 87ма – 88ма година някъде, т.е. тя е била на 14, а аз на 11 години) сервират палачинки с руска салата. Не знам кой научи баба ми да прави въпросните палачинки, но резултатът беше, че от този ден нататък започнахме да ядем всеки ден палачинки с руска салата.

 

Но постът ми всъщност беше за пилешкото, а не за елитното готвене от края на 80те :).

От известно време свикнах вечер набързо да приготвям пилешки пържоли на тефлонов тиган, защото първо е лесно и не отнема време, и второ – защото все пак са „пържоли”, пък макар и пилешки.

За целта купувам от най-близкия супермаркет 3-4 бутови пържоли, охладени задължително, тъй като дълбоко замразеното месо няма нищо общо със себе си в крайна сметка. Пътьом купувам и зеленчуци според сезона, т.е. през зимата вносни дървени краставици и домати, лук и магданоз, и няколко бирички.

Вече вкъщи, първата ми работа е да извадя пържолите и да ги натрия хубаво с подправки – някакво къри, черен пипер и сол. Преди ползвах „мадраското къри” на Котиани, но скоро с Крис купихме от ливанския магазин на Женския пазар арабско къри, което има една по-сладникава нотка и оттогава ползвам само него, въпреки че първият път след експеримент от кърито плюс сумак останах доста изненадана от резултата. Странно, но в никакъв случай неприятно

Мога да полея леко пържолите с бира, според зависи от настроението, но напоследък не го правя.
Междувременно пускам котлона да се загрява и слагам тефлонов тиган отгоре.
Бутовите пилешки пържоли са доста тлъсти, така че няма нужда тигана да се намазва допълнително с мазнина.

След петнайсетина минути слагам пържолите на тигана, от страната без кожа и пека, докато покафенее, после обръщам, докато кожичката се зачерви и стане хрупкава.

После – в чиниите и на масата :).
Гарнитурата е по избор, може само салата, може печени картофки (за тях друг път), грах или каквото му дойде на човек на душата.
И задължително бира!

 

Продукти:

 

3-4 бутови пилешки пържоли (400-500гр)

 

Къри

 

Черен пипер

 

Сол

 

Тези пържоли често се опитват да ме убедят, че пътят към съвършенството минава през простите неща.

 

Магдалина