Бананов кекс с лешници

Ето че най-накрая и аз се събудих и пиша отново тук. Беше крайно време за някоя вкусна, но недотам здравословна рецепта.

Миналата събота имахме събиране в една приятелка, която скоро трябваше да си замине от България след няколко месечен престой. Атмосферата беше леко мрачна поради предстоящото заминаване и затова решихме да се съберем и да гледаме любимия ни “Legally Blonde” (1 и 2), да се кикотим, да хапнем нещо сладко и да се отложим още малко мисълта за неприятното довиждане.

Когато попитах Ан, въпросната заминаваща, какво да донеса, тя каза “Ами…някаква момичешка храна, но не моркови, де.” Истина е, че в момента се опитвам да се концентрирам върху морковите и други нискокалорични храни, но това е друга тема. Всеки, който ме познава, не би подозирал, че ще занеса диетична храна на парти.

Ако трябва да напъхам някаква храна в определението “момичешка”, веднага се сещам за нещо сладко и печено. Мислейки какво сладко нещо да забъркам, се огледах из кухнята, видях няколко презрели банана, и идеята дойде - ще направя бананов кекс. Става изключително лесно и е много, много вкусен.

Продукти:

2-3 презрели банана
1/3 чаена чаша разтопено масло
1 чаена чаша кафява захар (демерара)
1 яйце
1 ванилия
1 пакетче бакпулвер
1.5 чаена чаша брашмо
щипка сол
1 чаша белени сурови лешници

Започва се като загряваме фурната на 175 градуса. Лешниците се счукват в хаванче, докато станат на дребни парченца, но не на прах, и се слагат в загрятата фурна за 2-3 минути, докато станат златисти. Хубаво е да се опекат лешниците, защото така пускат прекрасния си аромат. Трябва да се внимава обаче да не се препекат, защото това става много бързо. Лещниците се изваждат от фурната и се оставят да изстинат.

През това време забъркваме всичките останали продукти в една купа - това му е хубавото на този сладкиш - става адски лесно и няма дори нужда от миксер. С дървена лъжица разбъркваме маслото с намачканите на пюре банани, захарта, яйцето, ванилията, бакпулвера, солта и брашното. Накрая добавяме и лешниците, а по желание може да се добави и половин чаша ситно нарязан тъмен шоколад (заместител на любимите chocolate chips , които така и не съм виждала по магазините тук. Ако някой знае къде ги има, да каже.) Сместа се разбърква докато стане еднородна, а това отнема едва няколко оборота с лъжицата. Не е добре да разбъркваме твърде много, защото това ще отнеме от структурата на кекса - добре е да е леко груб като консистенция. Изсипваме сместа в малка тавичка или продълговата форма за кекс, застлана с хартия за печене и печем 1 час. Готово е, когато кексът има златист цвят и издържа на теста с клечка за зъби.

И за да е абсолютно декадентско и греховно, ще ви кажа, че върви чудесно, намазан с малко Нутела.

Крис

Бисквити с овесени ядки

Напоследък, поради прекалена заетост, не ми остава почти никакво време за този блог. А не бива така, заетостта не е извинение.

Тази рецепта виси от твърде много време и все чака да я пусна. Днес успях да се наспя за пръв път от седмици насам, и с нови сили сядам да наваксвам изпуснатото време.

Хубавото на бисквитите с овесени ядки е, че не са сезонни - по-скоро са нещо “за душата”, подходящо за приготвяне и хапване по всяко време. Всички необходими продукти за тях се продават в най-обикновените магазини, приготвят се доста лесно и след това цялата къща ухае неописуемо хубаво. Драги Onda, Starbucks, недейте да ми крадете рецептата, “ам’ тъй, ам’ как…”

Продукти:

1.5 ч.ч. фини овесени ядки
3 ч.ч. обикновено брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.ч. бяла захар
1 ч.л. бакпулвер
1 с.л. канела
щипка сол
1 ч.ч. размекнато масло
2 яйца
1 тъмен шоколад, нарязан на малки парченца
1 ч.ч. стафиди

Разбийте добре маслото със захарта и тогава прибавете яйцата. Отделно смесете брашното с бакпулвера, овесените ядки, канелата и щипката сол. Прибавете в първата смес стафидите и шоколада, разбъркайте отново и прибавете внимателно сухата смес. Трябва да се получи нещо изключително лепкаво, но не се притеснявайте, тези бисквити не се разточват. От готовата смес загребвате 1 супена лъжица и я слагате върху тава, постлана с хартия за печене. Оставете малко място между суровите бисквити, тъй като в процеса на печене “порастват”. :)
Пекат се в загрята фурна на 200 градуса за около 12 минути. Трябва да са все още меки, когато ги извадите от фурната. Най-вкусни са след като са престояли в хладилника 1 нощ.

Една от тези бисквити кара всичко да изглежда малко по-добре.

Крис

Едит: На тези бисквити много им отива кокос. Чак сега забелязах, че не съм го написала..:) Не е фатално и да не се сложи, но ако прибавите 1 пакетче кокосови стърготини (около 1/2 до 1 чаша), бисквитите стават още по-хубави.

Замразено кисело мляко с ягоди

Откакто ягодите се появиха на пазара, сякаш усмивката ми стана една идея по-широка. Обичам ягодите и съм особено щастлива, че мога да им се радвам сега, като са на достъпни цени и не съвсем със статут на бижу (за разлика от в Япония, но това за плодовете там е друга тема). Купувам си лакомо цял килограм, и естествено, не мога да го изям целия същия ден, след което останалите ягоди просто се скапват - в хладилника или не.

Когато бях дете, за да избегне това, майка ми нарязваше ягодите и ги смесваше с кисело мляко и ставаше страхотен десерт. Но сега, когато вече знам що за страхотно откритие е замразеното кисело мляко, дори за човек като мен, който не е влюбен в сладоледа, това ми се струва единственото решение. Ето как да си направите замразено кисело мляко с ягоди в домашни условия (става божествено и всъщност е доста лесно. Съвсем не е задължителна машинката за сладолед):

Продукти:

2-3 чаши измити, почистени и нарязани ягоди
3 чаши изцедено кисело мляко
200 мл. течна сметана (млечна)
2/3 ч.ч. захар

Смесвате всичките продукти в купа и разбърквате, докато захарта се стопи напълно. След това слагате съда в камерата и го вадите и разбърквате на всеки 30 минути, за да влезне достатъчно въздух в него, за да стане пухкава и равномерно замръзнала смес.

К.

Кекс с крема сирене и маково семе

Този кекс идеално се връзва с нашумялата напоследък супер шарлатанска реклама на новия хляб “Бонус” с конопено семе. Рекламата няма начин да не сте я видяли, но ако случайно не сте тук и сте пропуснали снимките в нета, е картинка на листо марихуана, а зад нея силует на полицай, зачеркнат с голям червен кръст, а отдолу на всичко това пише “Happy Bread”. Ми ако 7% конопено семе, което в този вид няма никакви наркотични свойства, прави един хляб “Happy”, значи този кекс си е щастлив и той, бая маково семе сложих…Няма какво да се чудя защо вчера бях в такова добро настроение. Ето как да постигнете и вие това:

Продукти:

2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. кафява захар (в краен случай, бяла)
2/3 ч.ч. масло (не маргарин)
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
4 яйца
1-2 пак. ванилия
1/4 чаша маково семе
малко топла вода или мляко

Извадете яйцата и маслото от хладилника да се отвърнат за около 30 минути на стайна температура. После с миксер на ниска степен разбийте крема сиренето и маслото докато станат еднородна маса. Прибавете захарта постепенно, бъркайки с миксера, така че да се получи пухкав крем. Бъркайки, прибавете яйцата едно по едно. После прибавете ванилията и маковото семе, което преди това сте накиснали замалко в затопленото мляко. Накрая прибавете и брашното, смесено с бакпулвера и разбъркайте отново с миксера, така че да се получи гъста смес. Сместа се изсипва във форма за кекс, а за да не залепне е по-добре да използвате хартия за печене. Намира се лесно в по-свестните супермаркети и магазини за домашни потреби и спестява много търкане на нетефлонови съдове. Пече се в предварително загрята фурна на 180 около час. За да проверите дали е готов кекса, боднете го с клечка за зъби в средата - ако я извадите без трохи, значи е добре опечен. Добре е да се реже след като изстине напълно.

Ми…яжте си и да не ви пука за калориите, това все пак е “happy” кекс. ;)

Щрудел “Ракоци”

Доста често срещано явление в блоговете за храна е опитите да се повтори нещо вкусно, което си ял в ресторант. Е, и ние не сме изключение.

Онзи ден посетихме с Магдалина унграския ресторант “При Лаци” (на “Оборище” 18), собственост на бившия главен готвач на ресторант “Будапеща”, чиито гулаши и засукани мустаци си спомнят с умиление нашите майки. Наистина, оказа се, че имало защо. Освен нелошата атмосфера и приятелското обслужване, храната наистина беше много хубава. Особено десертите! Вече изнемогващи от предястие+основно, някъде към втория час от престоя си с Магдалина се спогледахме и обменихме следните думи:

М.: Да си поръчваме ли десерт?
Аз: Ми да…егати, дотук сме дошли, да не си поръчаме Шамлое Галушки…
М.: Добре. Аз искам щрудел “Ракоци”. И линейка после да ни закара по къщите.

И така. Прекалихме с храната, естествено, и после залитахме по нанагорнището към Докторската градина, но си струваше. Този щрудел “Ракоци”, в който няма ябълки, но има извара, ни омагьоса и двете.

Ето как лесно става той в домашни условия:

Продукти:

1 пакет фини кори
500 гр. извара
100 мл. заквасена сметана
100 гр. захар
3 жълтъка
1 щедра шепа стафиди
настъргана кора от един лимон
2 пакета ванилия
масло
пудра захар

Ако искате да се получи по-фин “крем”, добре е да прекарате изварата през цедка, не отнема много време. Към изварата се прибавят останалите продукти за плънката и се оставя да престои десетина минути, за да се стопи захарта. През това време се загрява фурната на около 180 градуса и с разтопено масло се намазва дъното на тавата, в която смятате да печете щрудела. Налагат се 4-5 пласта кори, като между тях също се поръсва по малко масло. Когато блатът е готов, върху него се изсипва сместа, така че да е равномерна, и после налагате още 4-5 слоя кори и масло. Пече се около 45 минути на 180 градуса, така че да се стегне плънката и да се опекат добре корите. Поръсва се с пудра захар, нарязва се и се сервира.

Трябва да кажа, че при относителната неуспеваемост на опитите за повтаряне на ресторантски манджи, се справихме геройски. Щруделът стана страхотен и по нищо не отстъпваше на ресторантския си събрат. :)

Козунак

Трябва да си призная, че в моето семейство никой никога не е правил козунак. Майка ми настоява, че била правила веднъж и след цял ден страхотна врътня и последвалото я козуначено фиаско, се отказала завинаги. Онзи ден и заявих смело, че смятам да правя козунак в събота (знам, че е по-добре днес да се правят, но някак не върви да си взема почивен ден от работа и да заблъскам козунаците). Тя ме погледна леко втрещено, преброи наум до 10, и после каза плахо “…ми добре”, предусещайки в какво бойно поле ще се превърне кухнята тази събота. Но мечка - страх, мен - не страх. Искам козунак, и то домашен.

Тъй като нямам изпитана семейна рецепта, реших да заема изпитаната рецепта на някое друго семейство :). Емма, една моя прекрасна приятелка, се отзова и обеща да ми даде рецептата на майка и, с която “козунаците винаги стават страхотни.”

Вчера сутринта ми я донесе, написана на лист хартия от самата г-жа Елма, нейната майка. Стана ми много мило, защото все по-рядко се вижда феноменът някой изобщо да пише нещо на хартия, камо ли рецепти. Аз имам навика отскоро да си записвам в тефтерче, но подходът е наистина леко ретро. А това, че някой ми доверява семейната си рецепта, ме накара да се усмихна заговорнически и да подходя отговорно към въпроса - не искам да разочаровам нито г-жа Елма, нито вас (или поне тези от вас, които ни вярват).

Тъй като тук сме обещали да пишем само тествани рецепти, днешният пост е изключение. Обаче остава твърде малко време до Великден, така че ще следвам рецептата, пък каквото сабя покаже. Обещавам снимки и ъпдейт на този пост утре вечер. :)

Продукти:

1 кг. брашно
6 яйца
300 гр. захар
125 гр. масло (не маргарин)
125 гр. олио
250 гр. прясно мляко
настъргана кора от 1 лимон (само най-външната част)
1-2 прахчета ванилия
1 супена лъжица ром или коняк
1 кубче мая, голямо колкото локум
стафиди
бадеми (обелени след накисване за 20 секунди в гореща вода)

Като начало, добре е да извадите от хладилника всички продукти, които са ви нужни, и да ги оставите да се отвърнат за няколко часа. Хубаво е да са на стайна температура, когато започнете да приготвяте козунака. А стайната температура е добре да е висока, когато месите козунаци, така че затворете вратите и прозорците и пуснете парното. :)

Маята се разтваря в малко възтопло (не горещо) мляко, малко от захарта и брашното, докато се получи кашичка с гъстотата на тесто за палачинки и така се оставя да втаса за десетина минути, докато излязат малки мехурчета.

Изсипете брашното в една тава и го загрейте на слаба фурна или в съд върху котлон. Не бива да става горещо или да се препича, а просто да се затопли за няколко минути. След това пресейте брашното най-малко веднъж - колкото повече пъти се пресява, толкова повече въздух влиза в него и толкова по-пухкав ще стане козунакът. Междувременно затоплете млякото и разтворете захарта в него, а яйцата разбийте много добре в отделен съд.

В загрятото и пресято брашно се прави кладенче, в което сипвате по малко от всички продукти (втасалата мая, разбитите яйца, подсладеното мляко, мазнината, ванилията, лимоновата кора). Добре е да се слага по-малко мазнина, за да остане такава за измесването, когато наистина е нужна, тьй като тестото е доста лепкаво. Смесвате и досипвате продукти, докато се изчерпат и стане топка тесто, която се меси, докато започнат да се образуват мехури (доста време, но си струва).
След измесването тестото се разделя на три топки, които се изтеглят и се сплитат на плитка. Ако не ви се занимава, просто направете две-три ленти и ги замесете леко, за да се получи кръгъл козунак. Преди да сплетете лентите от тесто или да ги замесите заедно, е моментът да сложите накиснатите в ром стафиди между тях, а бадемите - да сложите отгоре. Козунакът се оставя в намазнена тава да втаса на топло (не горещо) във фурната. Втасал е, когато при пипане с пръст тестото е меко и отскача, тоест връща се в първоначалната си форма. Намазвате с жълтък, поръсвате със захар и печете. Тъй като фурната е била включена на слаба степен, поставете козунакът вътре и усилете температурата до умерена (180 градуса). Оттам нататък печенето е строго индивидуално за всяка фурна, но следвайте общи правила: не печете на прекалено силна фурна, за да не изгори отвън и да остане глетав отвътре. Ако отгоре започва да се препича, а отдолу не е готов, поставете фолио - това ще го предпази. Важно е също да не отваряте фурната през първите 2/3 от времето за печене.
Козунакът е готов, когато забодена в центъра клечка за зъби излиза чиста, без трохи по нея.

Ми…дано стане и ни хареса! :)

К.

Update: След премеждия в кухнята и хиляди изцапани с тесто и брашно чинии, купи и тави, козунакът взе, че се получи. Както виждате на прибавената снимка горе, формата е доста фриволна, по-скоро прилича на козуначена франзела, отколкото на класически козунак, но и така ми се струва красиво. Важното е, че бухна добре, тестото стана “на конци” и е ужасно вкусен. :) Като за първи път - никак не е зле, според мен.