Ирландски скоунс

Покрай деня на Свети Патрик се вдъхнових без да искам на тема Ирландия и се замислих за тучни ливади, драматични пейзажи, силна бира и вкусна, сърцата храна – все неща, които ми изникват в съзнанието, щом се спомене Ирландия. И така, имахс мели планове през уикенда да сготвя нещо, попадащо под горните описания, например овчарски пай. Работната седмица обаче се изтъркули бързо-бързо и внезапно се оказа събота сутрин, точно време за закуска.

Моя приятелка бе наскоро в Дъблин и като се върна оттам, ми даде да разгледам една книга с ирландски рецепти. Докато чаках кафето да стане, реших да не се мотая повече и да си направя нещо ирландско още за закуска, защото с останалите планове за активна почивка през този ден се видя, че едва ли ще се стигне до овчарския пай. Разлистих книгата и видях едни малки хлебчета, които ме грабнаха за сърцето и реших да ги приготвя. Не сбърках. Овчарския пай го запазваме за следващия път. Колкото до името – звучи странно, написано на кирилица, но за да сме вярни на оригинала, го оставихме само кирилизирано. Скоунсове някак не върви.

Продукти:

1/2 ч.ч. масло на стайна температура
2 ч.ч. пресято брашно
3 чаени лъжички бакпулвер
1 с.л. захар
щедра щипка сол
1 яйце
3/4 ч.ч. айрян

Брашното се смесва със захарта, солта и бакпулвера. След това маслото и смесените сухи съставки се стриват на големи трохи, така че да се смесят много добре. Добавяме айряна, който е по-добре да не е купешки, а да е домашно разредено кисело мляко, и размесваме меко тесто. Според рецептата всъщност трябва да се използва buttermilk, но поради липса на този продукт по нашите ширини, се налага да използваме най-близкия продукт. Резултатът бе впечатляващ и с айрян.

Разстиламе тестото на леко набрашнена повърхност до около 2-2.5 см и режем неголеми кръгове – с водна или чаена чаша става идеално.

Преди да ги пъхнем в загрятата фурна, намазваме хлебчетата с разбитото с 1 супена лъжица вода яйце – това ще им придаде апетитен блясък. Печем на добре загрята фурна – около 190 градуса – за 7-10 минути, докато са бухнали и златисти.

Сервират се по възможност топли с масло, сладко, конфитюр, мед, или сирене. Чудесни са за закуска която и да е мързелива събота или неделя сутрин заедно с чаша кафе с много мляко или чай. Едва ли ще чакам следващия празник на Св. Патрик, за да ги приготвя отново.

Алфахорес

Ето че отново професионалните ангажименти надделяха и при двете и ни отвлякоха в неизвестна посока, в резултат на което блогът остана на заден план за известно време. Подобно отсъствие, разбира се, не значи, че не сме откривали нови рецепти междувременно, но със сигурност значи едно нещо – гузна съвест заради това, че не сме ги споделяли с вас.

Поради тази причина днес ще споделим с вас особено специална рецепта за едни невероятни сладки и може само да се надяваме да не ни се сърдите много.

Сладките се подвизават под името алфахорес и произходът им е Латинска Америка. Най-просто казано, това са две бисквити, слепени със сладко или друг сладък пълнеж. Дотук – нищо ново под слънцето. Това ми напомня за първия ми готварски опит – трябва да съм била на около 6 годишна възраст, когато докато нашите бяха на гости на съседите, реших да им „сготвя“ и да им занеса мезе за гостито. Рецептата се състоеше от цял пакет чаени бисквити, слепени с шипков мармалад. Освен, че успях да омажа цялата кухня, друг страхотен ефект не бе постигнат.

25 години по-късно се престраших да пробвам отново да приготвя рецепта за подобни сладки, този път приготвени собственоръчно, и трябва да призная, че резултатът бе повече от впечатляващ. Рецептата за алфахорес открихме, благодарение на Мат и лично ще сме му благодарни завинаги.

Основният герой в тази рецепта всъщност е дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко. С ръка на сърцето мога да кажа, че ако обичате сладко, това ще ви се стори едно от най-вкусните неща на света. Дулсе де лече не се продава по нашите ширини, така че ако не ви го донесе някой мил приятел от Испания или Латинска Америка, може да се наложи да си го приготвите и сами. Приготвянето му е смешно лесно, просто трябва да имате търпение.

За това как аз открих дулсе де лече писах преди време в сп. „Меню“ и с риск да се повторя, ще разкажа историята отново. През първата си студентска година имах една колежка от Аржентина – Вики. С нея бяхме и съседки в общежитието. И за двете ни това бе първата ни година самостоятелен живот извън семейството и осигурената вкусна домашна храна, така че ни се налагаше да се изхранваме самостоятелно. Аз смело се хвърлях в кухнята и приготвях разни неща за хапване, макар и успехът на приготвените от мен ястия бе променлив. Вики, от друга страна, караше на сандвичи и за нея готвенето като дейност беше безмислена загуба на време. Радваше се на храната, но ни най-малко не се интересуваше от готвенето.

Един ден, прибирайки се от лекции я заварих да седи до котлона в кухнята и да разбърква много внимателно нещо в тенджера. Когато се приближих, видях, че нещото в тенджерата е запечатана консерва, плуваща в няколко литра вода и задачата на Вики бе да полива консервата с горещата вода, така че да не остане суха. Оказа се, че го прави от около час – оставаше и още един. Аз и приятелите, с които станахме свидетели на свещенодействието се позачудихме и веднага го обърнахме на смях и подигравки по адрес на кулинарните и умения. Вики гледаше гордо и продължи да си полива консервата. Каза ни, че приготвя не какво да е, а дулсе де лече – карамелизирано кондензирано мляко, нещо като млечен мармалад. След като приключи с поливането и остави консервата да се охлади, ни даде великодушно да опитаме от произведението, напук на нашето недоверие. Оттук нататък историята е ясна – бързо забравихме за острата критика относно готварските умения на Вики и повече никога не ги поставихме под съмнение. А дулсето бе изядено за има-няма 5 минути.

Дулсе де лече може да се използва, за да направи незабравими много сладкиши. Може също да се яде и направо от бурканчето/консервата – с лъжица. Само си дръжте чаша вода наблизо, че е бая сладко. Може, разбира се, да приготвите и следните чудесни сладки.

Оригиналната рецепта може да намерите тук, а това долу е нашата версия, претърпяла леки изменения (къде нарочно, къде без да искаме). Станаха страхотни и изчезнаха за отрицателно време.

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно
1 пакетче бакпулвер
щедра щипка сол
200 гр. масло
1 ч.ч. бяла захар
2 яйца
1 ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. сок от прясно изтискан портокал
1-2 капки ванилова есенция
Дулсе де лече

Разбъркваме до пухкавост захарта, маслото и яйцата, след което добавяме към тях сухите съставки – солта, бакпулвера и брашното. Накрая прибавяме млякото, сокът от портокал, и ванилията. Получаваме доста лепкава смес, с която трябва да се внимава, защото наистина се лепи по всичко.

Загребваме по една чаена лъжичка и редим в тава, като оставяме по два пръста разстояние, защото тези бисквити „порастват“ във фурната. Печем за десетина минути на около 180 градуса, като внимаваме да не загорят. Важно е да се извадят още „бледи“. На този период са много меки, но след няколко минути охлаждане се втвърдяват чудесно.

Когато сме готови с опичането на многото малки бисквитки (на мен ми отне около 4 тави) и когато са се охладили добре, идва ред на дулсето. Ако нямате мил приятел, който да ви донесе в бурканче, както на нас, можете да си го приготвите по горните описания (наистина става).

Мажем щедро бисквитите с дулсето и слепваме две по две. Накрая поръсваме с пудра захар и „сбогом, чиста съвест“ най-добре описва какво следва. Да ви е сладко!

Шоколадови трюфели с Ърл Грей

Има някои неща в живота, които никога не поставяме под съмнение. Те са постоянни, не се променят, и винаги може да се разчита на тях.

Шоколадът е едно от тези неща – той е константа и символ за нещо вкусно, успокояващо, макар и декадентско и „забранено“ в наши дни, когато все повече обръщаме внимание на полезното. Е, поне повечето от нас не се съмняват в шоколада, въпреки че така и не разбирам как може да има хора, които не го обичат.

Ако ме помолят да изброя любимите си и успокояващи храни и напитки, в списъка някъде след шоколада вероятно ще стои и чаша Ърл Грей с малко мляко и захар. Бергамотът, който за моя изненада се оказа вид цитрусов плод, а не подправка, придава на черния чай цвят и цяло ново измерение.

Дълго време ме изкушаваше мисълта да опитам да смеся тези две любими неща. Смесването на различни, пък макар и любими храни невинаги дава резултат, който всички ще харесат (някой ден ще ви разкажа за моят експеримент с кисела краставичка с фъстъчено масло – чудесна беше, каквото и да ми говорят!).

В този случай вкусовете се комбинираха чудесно – кадифеният, леко горчив шоколад се топи в устата, а бергамотът се усеща чак накрая, много фино и ненатрапчиво.

Тези трюфели се правят доста лесно и са чудесни с чаша чай, кафе, или червено вино.

Ето как.

Продукти:

300 гр. добър тъмен шоколад – 70% какао (може да използвате с по-ниско съдържание на какао, ако не харесвате горчивината)
300 гр. млечна сметана
2 големи супени лъжици Ърл Грей
фино настъргана кора от 1 мандарина
щипка сол
масло, колкото орех
няколко супени лъжици какао за овалване

Настъргваме много фино само външната част от кората на мандарината, като избягваме бялата горчива част. Количеството, което ще получим е по-малко от 1 чаена лъжица, но това е напълно достатъчно – мандариновата кора се слага само за акцент и малко свежест.

Слагаме сметаната да се затопли на умерен огън и когато се появят мехурчета в края на съда, добавяме двете лъжици чай и мандариновата кора. Оставяме да покъкри без да завира силно – колкото чаят и кората да пуснат аромат. Когато течността се оцвети в бледо жълто, е време да я прецедим през фина цедка, така че да остане само ароматизираната сметана.

Натрошаваме шоколада, прибавяме бучката масло, и добавяме горещата сметана, разбърквайки непрекъснато. За минута-две трябва да се получи гладка, кадифена шоколадова смес (също позната като ганаш). Добавяме щипката сол и разбъркваме отново добре – тя ще накара вкусът на шоколада да стане още по-наситен.

Охлаждаме сместа около час-два, колкото да стегне. Може и в хладилник, но съдът трябва да е добре захлупен, за да не поеме други аромати.

И след това настава забавление! Загребваме по една чаена лъжичка от шоколадовата смес, оформяме я с идеално чисти ръце на топче, и овалваме в какаото. По-добре си облечете някоя по-вехта дреха, защото рискът да се оплескате в какао и шоколад до ушите е голям (но пък си е част от удоволствието).

Тези трюфели са много богати на вкус и трябва да се внимава с тях, защото ако изядете повече от една шепа, рискувате или да ви стане тежко, или да будувате до късно (заради чая, който все пак е черен). Наслаждавайте им се бавно.

Печени дюли с локум и орехи

Този пост можех да го започна с това колко много обичам дюли и как когато бях малка приятелката на баба ми леля Лиляна, която съвсем наскоро почина носеше от някъде цели щайги, които у нас обработвахме по всякакъв начин. Е да, ама всъщност плодове хич не обичам (това е срамна тайна), абе направо изобщо не обичам, а дюлите ги ям на пелте или рачел, ако може с палачинки или на филийка с масло и сирене, а правенето на зимнина винаги ме е ужасявало безкрайно.

За сметка на това дюлите са ужасно красиви и жълти и човек може да си ги държи почти цяла зима някъде в къщи, например на бюфета или на аспиратора, а на всичкото отгоре колкото повече престояват, толкова по-приятно ухае около тях.

Съвсем наскоро обаче Крис измъкна отнякъде страхотна домашна рецепта за печени дюли с локум и орехи и мога да кажа, че стават адски вкусни, което мхм, рядко мога да кажа за някакъв плод. Оказва се, че си има начини човек да ме накара да ям плодове освен на сок (е, тук поизлъгах – ям диня, малини и череши от време на време) и на сладкиши.

За приготовлението на рецептата ни трябват три-четири зрели (задължително) дюли, орехи, захар и кутийка локум, аз лично предпочитам да е от българския, с розоберачката отгоре, някак си най-ми допада на вкус, а и се оказва, че е страхотен в комбинация с аромата и вкуса на дюлите.

И така – измиваме хубаво дюлите, изтъркваме ги от мъха и ги разрязваме на половинки, като изчистваме семенните кутийки и опашките. По принцип те се изхвърлят, но аз понякога ги запазвам и ги суша, чаят от тях има невероятен лечебен ефект върху кашлица или бронхит, особено подсладен с боров мед (семейна бабешка рецепта).

Нарязаните дюли нареждаме в тавичка, покрита с хартия за печене и ги наръсваме с кристална захар, после слагаме орехови ядки, а най-отгоре нареждаме парченца нарязан локум. Орехите може на половинки или четвъртинки, ако не успеем да ги счупим по време на чистене (аз съм доста джаста-праста и рядко вадя красиви, цели ядки от орехите).

Слагаме тавичката с плодовете в предварително загрята фурна и печем, докато покафенеят, като гледаме орехите да не загорят прекалено много.

Накрая имаме страхотен плодов десерт с много приятен, старомоден вкус (на всичкото отгоре в една тема успях да спомена и двете ми баби накуп).

Бисквити за отшелници

Коледа мина и замина, но ето ме пред компютъра със сутрешното кафе, пишеща отново за коледни сладкиши, защото много искам да споделя още една рецепта за едни ослепителни бисквити, която открих онзи ден, и в която се влюбих фатално и завинаги. Явно не биваше да се захващам с тази поредица за сладките, защото както обичам сладкиши и особено „зимните“ подправки като канела и карамфил, сега вероятно ще си зацикля в тази тема и ще пускам коледни рецепти за сладкиши до август месец. И така, седя си аз, отплесната в мисли за тези невероятни бисквити, докато всъщност би трябвало да съставям списъка за пазар за вечерята довечера, и да започвам да действам с чистене/пазар/готвене, за да не се докарам до инфарктни моменти в ранния следобед, когато тепърва се захващам с всичките 5 неща, които смятам да готвя и вече си представям спасителни варианти като бира + сандвичи за приятелите ми, вместо планираната гала-вечеря.

Затова – ще го карам по-накратко. Видях рецептата за тези пленителни бисквити при Хайди онзи ден и както вече казах, беше любов от пръв поглед – знаех, че трябва да ги приготвя на момента. Това и направих. Два пъти, един след друг. За трети не ми стигна времето, трябваше да отида на работа.

Относно името на бисквитите – не съм сигурна откъде идва, но ако отшелниците ядат такива бисквити, вероятно не бих имала против да се присъединя към тях.

Продукти:

1.5 ч.ч. типово брашно (може и бяло)
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. ситно счукан карамфил
1 ч.л. ситно счукан бахар
1 ч.л. канела
1/2 ч.ч. масло, размекнато
1 ч.ч. кафява захар (използвах демерара, но може и мусковадо)
1 яйце
няколко капки ванилова есенция
1 ч.ч. сушени червени боровинки (може и друг сушен плод като обикновени боровинки или сушени вишни)
1 ч.ч. натрошени орехи
1/4 ч.ч. мляко

1 ч.ч. пудра захар
5 лъжици течна сметана
няколко капки ванилова есенция

Пресяваме брашното, заедно с подправките, бакпулвера и солта в голяма купа. В отделна купа разбъркваме до пухкавост маслото със захарта и добавяме яйцето и ванилията. След това прибавяме в мократа смес орехите и сухите плодове и разбъркваме добре. Добавяме сухата смес на части и доливаме по съвсем малко мляко, за да не стане сместа прекалено суха.

Когато сместа е готова, покриваме съда с фолио и го слагаме в хладилника (или, ако нямате място в него – на балкона, където в момента е по-студено и от хладилника така или иначе) да престои около час, за да стегне и да не е толкова лепкаво.

Едно от много предимства на тези бисквити е, че не се разточват и режат, а се изсипват с лъжица върху хартията за печене, след което те сами имат грижата да се оформят – стават много красиви без много усилия. Та, след като сме охладили тестото, загребваме по една равна супена лъжица от него и поставяме топчетата върху хартия за печене, като оставяме разстояние около 2 пръста между бъдещите бисквити, защото те бухват във фурната.

Преди да ги сложим да се пекат, ги сплесваме малко с намокрени пръсти, за да се опекат по-добре.

Печем в умерено загрята фурна за около десетина минути, докато са златисти отдолу. Не бива да са златисти отгоре, тъй като това значи, че са препечени – бисквитите трябва да са меки, когато ги извадим от фурната. Те се стягат достатъчно, след като изстинат.

Не съм сигурна кое точно ме плени така в тези бисквити, но подозирам, че е комбинацията от подправките и глазурата. Тя е съвсем декадентска – приготвяме я като смесваме пресятата пудра захар със сметаната и ванилията. Когато бисквитите са напълно изстинали, нанасяме глазурата с помощта на лъжичка или нож за масло, и оставяме да стегне на студено.

Резултатът е омайно ароматна бисквита, хрупкава отвън, и леко влажна отвътре. Аз лично не бих могла да искам повече от една бисквита, а вие?

П.С. Благодарим на всичките си читатели и пожелаваме на всички успешна и хубава нова 2009 година, пълна с нови кулинарни открития!!!

П.П.С. Сега наистина вече отивам на пазар.

Рогалах

Ето и още една рецепта – принос към нашата коледна поредица. Е, рогалах не се вписват точно в графата „коледни“, защото имат еврейски произход и няма как да ги изкараме традиционно-коледни, каквото и да си измисляме. Но пък за щастие живеем във времена, в които хранителните обичаи се променят много динамично и различните култури взаимстват една от друга с все по-голяма лекота. Макар и по-скоро всекидневна глезотия в Израел днес, отколкото празнични сладки, рогалах са идеални и за Ханука (на 22 декември тази година). И въпреки не-християнския си произход, чудесно се вписват в коледния списък с лакомства.

Рогалах са безумно вкусни малки кифлички с ашкеназки произход, които се приготвят от среднотвърдо тесто с пълнеж от сладко, канела, сушени плодове, орехи и шоколадови парченца. Това, което ги прави още по-страхотни е, че в тестото участва и крема сирене – то придава много приятна мекота на текстурата и вкуса. Крайният резултат е божествен, а и наистина, гледайки списъка с продуктите – какво да не му хареса на човек?

Продукти за тестото:

150 гр. крема сирене
220 гр. масло
3 жълтъка
1/2 ч.ч. захар
2.5 ч.ч. брашно
щипка сол
ванилия (1 пакетче или 2-3 капки есенция)

Продукти за плънката:

1 ч.ч. смлени орехи
2 с.л захар
1 ч.л. канела
щипка сол

1 ч.ч. кайсиево или малиново сладко, загрято и прецедено (ние използвахме малиново и рачел)
около 150 гр. шоколадови парченца
дребни парченца сухи плодове (ние използвахме боровинки и сушени вишни)

Важно е маслото и крема сиренето да са добре размекнати на стайна температура, за да се смесят добре. Разбъркваме маслото с миксер, докато стане пухкаво, и добавяме сиренето. След това добавяме трите жълтъка, последвани от захарта, брашното, солта и ванилията. Получава се меко и леко лепкаво тесто. Овалваме тестото в малко брашно за по-лесно боравене, и го разделяме на 3 топки, които оставяме да престоят няколко часа (или за 1 нощ) в хладилника, увити във фолио. Необходимо е тестото да се охлади и да стегне, за да може изобщо да се разточи.

Поръсваме масата с малко брашно и разточваме топките тесто една по една до около 3мм дебелина. Трябва да се действа бързо, защото ако тестото се размекне, става доста трудно за боравене с него.

След това намазваме тънко диска тесто със сладкото – не е нужно да е много, тъй като то играе ролята на лепило за останалата плънка. Именно затова е добре и да се прецеди сладкото, за да няма парчета плодове. Поръсваме с ореховата смес и добавяме парченцата шоколад (защо в София е толкова трудно да се намерят chocolate chips? Явно се намират само в специализирани магазини – твърде странно) и сухи плодове.

Нарязваме на 16 парченца с помощтта на нож за пица (или обикновен нож) и ги навиваме във формата на кроасан.

Поставяме ги върху хартия за печене, намазваме всяка кифличка с разбито яйце за блясък, и поръсваме със захар (може да използвате обикновена бяла захар или декоративна на по-едри кристали). Печем около 10-15 минути в добре загрята фурна (на 180-200 градуса).

Слава богу, тези сладки нямат нужда да престояват нито миг. Не биха и успяли.

Elisenlebkuchen

Думите „немски“, „коледни“ и „сладки“, подредени в едно изречение, винаги са извиквали в съзнанието ми едно особено чувство на благоговение и възторг, придружено със замечтан поглед. Може би това се дължи на спомените от ранното ми детство, когато майка ми приготвяше лебкухен по някаква рецепта от Бурда, слагаше ги в метална кутия и ги криеше от мен и сестра ми цял месец, защото ставаха доста по-вкусни, ако престоят. Търсенето на заветната кутия беше целта на живота ни месец преди Коледа и ни е вкарало не в една и две бели.

Факт е, че немците имат силни традиции в пекарството – техни изобретения са любими десерти като чийзкейка, щолена и ябълковия щрудел (за неговия произход има доста ожесточени спорове, но аз лично вярвам, че произходът му е чисто немски). Умението им да създават чудеса от основно брашно, масло и захар е безспорно и може би се проявява най-силно около Коледа, когато човек наистина може да се замае от разнообразните вариации включващи брашно, масло, захар, и подправки като канела, джинджифил, карамфил, лимонова кора и ванилия.

Рецептата от старата Бурда на майка ми отдавна изчезна мистериозно, може би някоя завистлива съседка я присвои, кой знае. Но преди няколко години имах удоволствието да пробвам домашни немски коледни сладки, приготвени от майката на моя приятелка, и оттогава съм обзета от фикс-идеята да си приготвя и аз вкъщи.

Рецептата за тези сладки е малко по-различна вариация на лебкухен, която не включва брашно, а смляни ядки. Нарича се Елизенлебкухен и рецептата е съвсем оригинална, взета с триста зора от една баварска домакиня с дългогодишен опит.

Продукти:

4 яйца
250 гр. пудра захар
200 гр. смлени бадеми
100 гр. смлени лешници
1 ч.л. ситно счукан карамфил
1/2 ч.л.
фино настъргана кора от 1 лимон
1 ванилия или 1 ч.л. ванилова есенция
1 ч.л. ромова есенция или 1 с.л. ром
нарязани бадеми за поръсване

За шоколадовата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. какао
2-3 с.л. гореща вода

За бялата глазура:

200 гр. пудра захар
2 с.л. прясно изтискан сок от лимон
няколко капки ромова есенция
1-2 с.л. гореща вода

Смесваме яйцата, ванилията и захарта добре, след което добавяме лешниците, бадемите и подправките до добиване на гъста смес. Ако сместа е твърде гъста, може да добавите 1-2 лъжици прясно мляко. Ако е твърде рядка, може да добавите малко повече смлени бадеми или лешници.

Тук е момента да спомена, че ако не намерите в магазина смлени лешници или бадеми, може да си ги смелите сами в кафемелачка или кухненски робот. Избягвайте експерименти с блендер – замалко не убих своя в пристъп на нетърпение и глупост.

От готовата смес вземаме препълнена чаена лъжичка и разстиламе добре върху хартия за печене. Този процес е леко лепкав и купичка с хладка вода за почистване на лъжичката, с която действате, помага много. Ако не възнамерявате да слагате глазура, можете да ги поръсите още сега с бадемите и да ги опечете така.

Сладките се пекат на ниско загрята фурна (125 градуса) около 20-30 минути и трябва да са още меки, когато ги извадите от фурната – ще се втвърдят като поизстинат.

Ако искате да ги глазирате, нанесете глазурата с готварска четка върху изстиналите и оставете докато се стегне – отнема около 2-3 часа на стайна температура (Успех с изчакването. Аз изядох 1/3 от сладките, докато чаках да стегне пустата глазура).

Още по-голям успех ви пожелавам с изчакването сладките да „узреят“ до Коледа. Най-добре ги сложете в кутия и ги дайте на някой свой приятел, който мрази сладко (намират се и такива) да ви ги съхранява до тогава.

Канелени охлювчета

Още помня деня, в който се влюбих в пухкавите, лепкави и ароматни канелени охлюви в един Старбъкс. Беше любов от пръв поглед – и противно на повечето случаи, продължава вече няколко години без да е избледняла ни най-малко.

Сладкишите в подобен тип кафенета най-често изглеждат много изкушаващи и толкова идеални, че винаги ме е плашела мисълта да пробвам да си ги приготвя сама вкъщи. Истината е, че замразените фабрични охлюви на Старбъкс (кръмбъла на Коста или каквото там) нямат много общо с приготвената им у дома версия. Макар и тези от кафенето да са вкусни, домашните канелени охлюви са несравнимо по-добри. Може спокойно да се каже, че са нещо като купешките, но с аромат и вкус, умножени по 10.

Приготвянето им в домашни условия далеч не е толкова трудно и плашещо – съвсем постижимо е. Дори и да изпадате в тиха паника от месене на тесто с мая, просто не си признавайте и запазете самообладание. Ще се получат добре, обещавам. Печелите и бонус – непоносимо вкусно ароматизиране на кухнята с канелено ухание.

Продукти за тестото:

5 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
1/3 ч.ч. бяла захар
1 ч.ч. мляко
80 гр. разтопено масло
2 яйца
щипка сол

Продукти за пълнежа:

1 ч.ч. тъмно кафява захар (мусковадо)
80 гр. размекнато масло
1 или 2 супени лъжици канела
стафиди
орехи (последните две са по желание)

Брашното се пресява и се изсипва в голяма купа, след което се добавят наведнъж и всички останали продукти, необходими за тестото. Тъй като тестото е много лепкаво, най-лесно се бърка с миксер, присбособен с приставки за тесто. Ако не разполагате с миксер, може и на ръка, но се пригответе за много лепкаво преживяване.

Тестото е готово след няколко минути месене, когато добие хомогенен и лъскав вид. Преди да го извадите от купата, поръсете го с 2-3 лъжици брашно и го омесете леко с ръка, за да се отлепи по-лесно. Тестото се меси съвсем за кратко на добре набрашнена повърхност, само колкото да добие форма. След това се оставя в набрашнена купа, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло за около час.

Докато тестото втасва, разбъркваме добре в отделен съд захарта, маслото и канелата. След като тестото е удвоило размера си, го омесваме накратко отново и го разточваме върху набрашнена повърхност на дебелина около половин сантиметър. Разстиламе равномерно пълнежа по цялата повърхност на тестото, поръсваме с орехите и стафидите и внимателно навиваме на руло.

Нарязваме на колелца, дебели около 3-4 см. и ги подреждаме в достатъчно голяма тава, така че да имат място да „порастнат“.

Оставяме ги да втасат още двайсетина минути. Преди да ги сложим да се пекат, ги окъпваме със смес от 1 яйце, разбъркано с 2 лъжици мляко, за да са по-меки след това. Печем за десетина минути в предварително загрята фурна на 200 гр.

Тези канелени охлюви са идеални за сладка и ароматна закуска по всяко време, но особено подходяща за студен снежен зимен ден, придружени с чаша топло кафе или друга любима сгряваща напитка.

Портокалови корички с шоколад

Предполагам, че поради изкривените външнотърговски аспекти на плановата икономика от времето на детството ни, много от нас все още свързват миризмата на зима и Коледа с тази на портокалите, когато „пускаха“ в показните „Плод и зеленчук“ хиляда тона кисели кубински портокали и всички се редяха на опашка като луди, за да се доберат до заветните 1-2 килца. Интересно е как ние свързваме със зимата плод, който за другите е символ на лятото, събрал в себе си слънце, топлина и свежест.

Естествено, ароматът на портокалите се използваше до последно, далеч след като децата се бяхме омазали със сочните резенчета до ушите. Баба ми събираше обелките, режеше ги с ножица и ги нанизваше на конец, след което ги сушеше на радиатора и така цялата къща ухаеше фино на портокал още дълго време. След това, около Коледа, майка ми и баба ми варяха изсушените корички и ги кандираха в захарен сироп, за да ги сложат по-късно в празничните сладкиши.

Всъщност, кандираните портокалови корички са адски вкусни сами по себе и са едно чудесно коледно лакомство, което можете да приготвите лесно вкъщи. Ето как.

Продукти:

Корите на 2-3 портокала
2 ч.ч. вода
2 ч.ч. захар
100 гр. разтопен тъмен шоколад

Портокалите измиваме добре с четка, за да премахнем колкото се може повече от химията, с която са напръскани за по-дълга трайност. След това ги обелваме и нарязваме корите на клечки с ширина около 0.5 см. За да пуснат аромата си, а и за да не нагарчат после, ги заливаме със студена вода и бланшираме три пъти. След третото бланширане трябва вече да са отпуснали формата си и да не са на сърпове, както и, разбира се, да не горчат.

След това ги отцеждаме и подсушаваме. В дълбок тиган или тенджера приготвяме захарния сироп, като разтопяваме захарта в двете чаши вода. Когато започне леко да бълбука, прибавяме коричките, разбъркваме добре, и оставяме да къкрят на тих огън около 75 минути.

Готови са, когато изглеждат леко прозрачни. Тогава ги изваждаме от сиропа с решетъчна лъжица и ги подреждаме една по една на хартия, без да се залепват. Това занимание не е трудно, но изисква здрави нерви и търпение. Оставяме ги да се изсушат 3-4 часа, докато почти спрат да лепнат.

Когато са достатъчно сухи, можете просто да ги оваляте в бяла захар или пък да ги покриете с разтопения на водна баня тъмен шоколад. Комбинацията между портокал и тъмен шоколад е невероятна и съвсем обективно мога да кажа, че тези корички определено бият портокаловия Линдт.

Тук е мястото да споменем, че това е едва първата от поредицата рецепти за коледни сладки и други лакомства, които сме ви подготвили тази година.

Еврейски ябълков сладкиш

Ябълките са на пазара целогодишно, но като че ли изглеждат най-истински и ароматни през есента, когато са си в сезона. Нямам ябълкова градина, та да се чудя всяка есен какво да ги правя всичките тези ябълки, макар и понякога тайно да си мечтая да зарежа офиса и да се отдам на микро земеделие, хехе. Дори и така, само като минавам покрай отрупаните с червено-златисти ябълки сергии есенно време, ароматът им ме замайва и кара фантазията ми да работи.

Разбира се, ябълките могат да се оползотворят всякак. Най-лесното е да направите ябълков сладкиш, както направих и аз. Рецептата за този сладкиш не я научих в Израел, а от Деб – тук може да намерите увлекателната и статия и да научите историята на сладкиша.

Сладкишът става лесно, а резултатите са неподозирано впечатляващи, особено на втория или третия ден, ако е останало нещо дотогава.

Продукти:
(Дозата е наполовина и рецептата е с известни разлики от оригинала)

3 средно големи ябълки
1 супена лъжица канела
3 супени лъжици кафява захар

1.5 чаена чаша брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.ч. олио (може да се смеси 50/50 олио и масло)
1 ч.ч. захар
сок от половин портокал
1 ванилия
2 яйца
1/2 ч.ч. орехи

Ябълките се обелват и нарязват на кубчета, след което се смесват със захарта и канелата и се оставят да изчакат тестото да стане готово.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта в голяма купа. В отделен съд се смесват мазнината, портокаловия сок, ванилията и захарта, след което се разбъркват заедно със сухата смес. Прибавят се яйцата едно по едно и се разбърква добре. Половината смес се изсипва на дъното на намаслена форма за кейк (правоъгълна или кръгла). Върху нея се слагат ябълките с канелата, а отгоре – другата половина от сместа.

Пече се на 180 градуса около час – готово е, когато по вилица или клечка за зъби, с която сте проболи сладкиша в средата, излязат без полепнали трохи.

Неслучайно казах, че този сладкиш е най-хубав на втория или третия ден – канелата и ябълките разгръщат аромата си и превръщат този наглед най-обикновен сладкиш в нещо запомнящо се. Имайте търпение. :)