Супа от грах

Преди няколко дни ми се случи следния смешен разговор докато обядах в офиса си и си чатех с една приятелка:

аз: Ще пиша малко бавно, защото обядвам.
тя: Какво обядваш?
аз: Сандвич някакъв и инстантна супа.
тя: ?!? Инстантна супа? Ти пишеш блог са храна! Не може да ядеш такава супа точно ти!

Хаха. Тя се шегуваше, разбира се, пък и в този блог сме далеч от мисълта, че сме някакви гурута (това ли е множественото число на гуру?) на кулинарията. Но в известен смисъл се засрамих, ако ще просто заради факта, че ям изкуствена супа, която освен че не е полезна с нищо, има и доста съмнителен вкус. И това важи не само за конкретната супа. Обичам джънк храната, но винаги когато изям нещо такова, после се чудя защо ми трябваше да го ям - изобщо не беше толкова вкусно, колкото ми се струваше преди да го изям, пък и е вредно.
Та, обладана от угризения и вдъхновена да изкореня лошите навици, вчера реших да си направя истинска супа, която е полезна, хранителна и вкусна. На всичкото отгоре, приготвянето и не отнема много повече от разтварянето на една “Вкусна чаша” в гореща вода. Честно.

Продукти за супата:

1 средно голяма глава лук
2 малки скилидки чесън
2 лъжици масло
500 гр. замразен грах
3.5 ч.ч. бульон

Продукти за крутоните:

2-3 филии твърд хляб
2-3 лъжици масло

Лукът се нарязва на дребно и се задушава в маслото, докато омекне, като внимавате да не загори, за около 4-5 минути на среден огън. Прибавя се ситно нарязаният чесън и се задушава заедно с лука още 2-3 минути. После се прибавя грахът и бульонът и се остаят да поврят на среден огън. Бульонът може да е всякакъв на вкус - зеленчуков, гъбен, пилешки или телешки, като е за предпочитане да използвате домашно приготвен, вместо такъв на кубчета, тъй като в него има предимно сол и други съмнителни съставки (но разбира се, в краен случай и той върши работа). Замразеният грах увира много бързо, така че след 10-15 минути супата е почти готова. Свалете супата от огъня и пасирайте с ръчен пасатор или блендер, но тогава пасирането се извършва на порции. Крайният резултат трябва да е средно гъста кремообразна супа със свеж зелен цвят. :)

За крутоните: Нарежете филиите хляб на дребни кубчета и ги запържете с маслото в тиган до златисто-кафяво. Поръсете ги върху супата и готово! :)

П.П. В готовата супа вместо крутони, може да се сложи лъжица сметана, настърган пармезан или парченца запечен до хрупкаво бекон.

К.

Ньоки с доматен сос

Ньоките са италианското подобие на кнедли или по-дебелият братовчед на пастата. Представляват, в най-общи линии, малки, пухкави топчета от картофи, брашно и яйце. Струва ми се, че поне тук в България не им е било обръщано достатъчно внимание. Днес обаче, подтикнати от отскорошното наличие на пресни картофи, с Магдалина се видяхме да обсъдим поредния си кулинарен подвиг и решихме, че е крайно време да поправим това и да си направим и ние едни ньоки. Така де. :)

Трябва да призная, че ньоки така и не бях правила до днес. Идеята за тях ми я пусна сестра ми - от известно време насам все ми разказва колко били хубави нейните и как трябва някой ден да си направим. Така и все още не сме стигнали до това, а и рецепта все забравя да ми я каже. Но това не ни спря, разбира се. За вдъхновение се консултирахме с една от любимите ми готварски книги - My French Kitchen: A Book of 120 Treasured Recipes. Авторът на книгата е Джоан Харис - същата, която написа “Шоколад” преди няколко години (сигурна съм, че не само аз имам добри спомени от тази книга). Та в тази книга има чудесна рецепта за ньоки със спанак и синьо сирене, която послужи за основа на това, което сътворихме с Магдалина днес. Ето какво се получи:

Продукти за ньоки:

600 гр. картофи
2 жълтъка
150 гр. брашно + още за овалване
50 гр. прясно настърган пармезан
75 гр. масло
сол
прясно смлян черен пипер

още 50 гр. масло
още 50 гр. пармезан
малко ситно нарязан къдрав магданоз

Продукти за доматения сос:

5-6 средно големи домата
4-5 скилидки чесън
зехтин
1 ч.л. захар
сол
прясно смлян черен пипер
къдрав магданоз

Преди всичко да започне, трябва да бъде уточнено, че правенето на ньоки си е сериозна врътня и изисква търпение. Въоръжени с такова, можем вече да пристъпим напред.

Картофите се обелват, измиват се, нарязват се на средно големи кубчета и се слагат в тенджера с вода, колкото да ги покрие и един пръст отгоре. Варят се, докато водата съвсем изври от тенджерата, като внимавате да не загорят. След като са готови, картофите се слагат в купа и се намачкват на пюре. След това се слагат маслото, жълтъците, брашното, пармезанът, солта и пиперът.

Омесва се хубаво тесто, което не бива да е прекалено лепкаво. Ако е - добавете още малко брашно. От него се правят малки топчета - колкото малък орех, и се поставят в набрашнена тава. Симпатичната форма на ньоките се постига като се боцват лекичко с вилица ето така:

Ако има двама човека, които да готвят самоотвержено, както беше в този случай, това е моментът, в който функциите се разпределят и единият отива да прави доматения сос. :) Магдалина е велик майстор на доматения сос, трябва да и го призная. Какво направи тя - задуши нарязаните на филийки скилидки чесън в зехтина за 1-2 минути и после добави настърганите домати. Остави ги да къкрят на умерен огън около час, за да стане сосът гъст и хомогенен. След това добави малко сол, черният пипер и лъжичка захар - може да прозвучи странно, но малкото захар убива киселината на доматите и ги прави адски вкусни. Точно преди да свали тенджерата от огъня, добави и наситно нарязаният магданоз. Може, разбира се, да се използва и нормален магданоз, но къдравият е с по-силен аромат и в простичко ястие като това, в което няма много подправки, е добре да се усети повече магданозът.

Стана сос за чудо и приказ. След това Магдалина дойде да ми помогне, защото аз овалвах последните ньоки в брашното и им правех трапчинките и вече мърморех леко нервирано. Внимание! Не почвайте да готвите ньоки, ако вече сте много гладни! По-добре е да имате нещо за гризане наоколо, за да не почнете да гризете околните. :)

Та…да. Когато ньоките са готови, се сваряват на партиди във вряща подсолена вода за 1-2 минути. Добре е да имат място да плуват. Готови са, когато изплуват сами на повърхността. Вадят се с решетъчна лъжица и се поставят в гевгир, за да се изцедят добре. Когато са готови, се поставят в тава и се поливат с разтопено масло, поръсват се с пармезан и магданоз и се пекат в загрята фурна около 20 минути, до златисто.

Сервират се в чиния с готовия доматен сос. Резултатът е много вкусно и учудващо леко ястие.

А това е моментът, в който аз вече се успокоих и взех да ям по-бавно, за да се наслаждавам на хубавата храна. Да, наполовина са изядени. :) Наистина изисква малко повече време и търпение, но си заслужава.

Печени зеленчуци с винегрет

Винаги свързвам готвените зеленчуци с летата, които прекарвах като малка в Ловеч. Гледаше ме прабаба ми, която съвместяваше функциите на бавачка заедно с приготвянето на обяда за цялото семейство, тъй като по онова време баба ми и дядо ми все още ходеха на работа.
На обед се събирахме всички на масата вкъщи и хапвахме някоя зеленчукова манджа с таратор и диня за десерт.
Нищо не можеше да убеди прабаба ми,че през лятото може да се яде месо под някаква форма, освен пиле на Петровден и Голяма Богородица, и в някакви крайни случаи като рождени дни, кръщавки и други такива важни семейни събития.

Все пак дядо ми успяваше да надделее понякога и тогава прабаба ми или баба ми правеха лозови сърмички, пълнени тиквички с ориз и кайма, мусака или гювеч.
Но основно се готвеха пирян, патладжани с доматен сос, чушки с доматен сос, тиквички с кисело мляко, бурания, лютика, супа от тиквички и джанки, и всякакви други ловешки постни манджи, на всяка от които мисля да обърна подобаващо внимание.

Оттогава ми остана любовта към готвените зеленчуци, които мога да приготвям и консумирам в огромни количества.

Напоследък, понеже вече лесно се намират най-различни зеленчуци през цялата година, започнах да приготвям печени зеленчуци, които или поднасям като основно ястие, или като гарнитура към различни меса, кус-кус или някаква лека паста. Доматите все още не са подходящи за сос, така че ги заливам с винегрет.

Продукти:
2-3 средни тиквички
1-2 патладжана
3-4 чушки
2 големи глави червен лук
2 средни домата
1 връзка пресни, малки моркови
Сол
Черен пипер, или смес

Продукти за соса:
Зехтин
Балсамиков оцет
Майорана
Чесън
Сол

Всички зеленчуци се нарязват на едро, като червения лук се реже на четвъртинки или осминки, а не на кръгчета. Поръсват се със сол и пипер, заливат се със зехтин и хубаво се объркват.
Тавата се слага в силно нагорещена фурна и се пекат, докато придобият приятно кафеникав загар.
Докато се пекат, върху тях се поставя главата чесън, чиято най-горна част е отрязана, така че скилидките директно да са подложени на топлината. Чесънът се вади от фурната, когато отгоре е покафенял.

В купичка се сипват оцета (може балсамико, може винен или ябълков, според предпочитанията), зехтина и подправките. Майораната е страхотна за зеленчуци, но може да се сложат босилек, копър или магданоз.
Добре е майораната да покисне малко в соса, особено ако е суха.
Когато стане готов чесъна, цялата глава се изтисква в чинийка или на дъска. Това най-добре става като се стисне силно с ръка. Препечените скилидки се намачкват леко и се слагат в купичката с винегрета. Добавя се сол и се разбърква.
Така сосът е готов.

Зеленчуците могат да се поръсят с винегрета преди сервирането им или пък всеки да реши как да ги подправи.

М.

Пица

Пицата е една от онези толкова глобализирани храни, че всяка държава, като че ли, си има собствена версия за нея. Тук обичат да и слагат най-различни плънки, а върху тях - кетчуп, майонеза и какво ли още не. В Япония пък много популярен топинг е картофи с майонеза (знам, и аз това се чудя) и/или водорасли. И още малко майонеза отгоре, за всеки случай, красиво аранжирана на райенца.Странен факт, е че най-хубавата пица съм я яла на един тротоар в Ротердам от една мижава takeaway пицерия, на която дори не и помня името.

Спорове относно колко и каква плънка трябва да има една пица, както и битката “тънък блат vs. дебел блат” са често срещани и трудно се установява кое е правилното. За мен лично пицата е семпла и изчистена храна и е вкусна именно такава. Не изпитвам нужда да я кича като коледно дръвче с шунка, гъби, кисели краставички, яйца, кетчуп и т.н. Предпочитам я с тънък блат с хрупкави краища, няколко резена домат или малко доматен сос, малко риган, 2-3 маслини, и хубаво сирене, разтопено до златисто.

Ето как се получава това:

Продукти за тестото

250 гр. брашно
200 мл. топла вода
1 чаена лъжица суха мая
1 ч.л. морска сол
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин
пшеничен грис за поръсване

Продукти за плънката

1 голям домат, нарязан на тънки резени
300 гр. моцарела, гауда, или друго сирене, което се топи добре
няколко маслини
пресен или сух риган

Сложете маята, захарта и водата в купя и разбъркайте. След около 10 минути, когато маята шупне, прибавете пресятото брашно, солта и зехтина. Замесва се меко тесто и се меси 10 минути, така че да стане гладко и еластично. Важно е да се меси толкова дълго, иначе става много твърдо. Поставете готовото тесто в чиста, суха купа, намазана с малко зехтин, покрийте го, и го оставете да втаса на топло място около 20 минути, така че да удвои размера си.

Загрейте фурната на 220 градуса и сложете тавата за печене да се загрее вътре. Разделете тестото на 4 топки и ги разточете до кръгове с дебеина 2-3 мм. върху поръсена с гриса повърхност. Най-добре е да се направи това върху хартия за печене, така че готовата пица да бъде пренесена в тавата. Странно е, но именно поръсването с грис прави тестото хрупкаво, без да е прекалено твърдо.

Намажете блата с малко зехтин и поръсете с риган. След това сложете резените сирене отгоре, и най-накрая - доматите и маслините. Поставете пицата в тавата и печете всяка по 15 минути до златисто (фурната трябва да е наистина силна, за да не се изсуши пицата). Големината на една такава пица е достатъчна за един човек, но понякога не е съвсем достатъчна и се прибягва до втора. Но рецептата е за четири души, така че няма страшно. :)

К.

Омлет с рукола и синьо сирене

Напоследък установявам, че руколата е на път да се превърне в една от най-любимите ми зеленини, заедно с марулята и магданоза.
Този зеленечук, който доскоро ми беше напълно непознат, е от семейство Кръстоцветни и е близък роднина на всякакви зелета, репи, синап и няма общо нито с глухарчетата, нито със спанака, въпреки приликите във външния вид.

При скорошно пътуване до Италия установих, че руколата може да бъде приготвена по начин, различен от салата и се заклех да пробвам, като се прибера. И ето че моментът настъпи. Първата причина е, че явно рукола вече се гледа и в село Петърч и може да бъде намерена и в по-обикновените супермаркети, а другата е че, в резултат на великденски посещения от роднини се озовахме затрупани с хиляди яйца - както нашарени, така и двайсетина големи домашни, които просто плачат да се превърнат в хубави, пухкави, оранжеви омлети.

Крайното произведение е омлет с плънка от рукола, домати и синьо сирене.

Необходимите продукти за него са:

3 яйца за 1 омлет

сол

Продукти за плънката за 3-4 омлета:

100-150 грама рукола (при преобладаваща рукола в плънката може леко да нагарча, така че за несвикнали може да се наблегне на доматите)

100 грама синьо сирене

2 средни домата

2 стръка пресен чесън

сол

пипер смес, може и черен

Омлетите приготвям, като избивам с вилица или пружина три яйца (за 1 омлет, процедурата се повтаря преди всеки) в купичка с малко сол. В силно нагорещен тиган слагам малко мазнинка, аз предпочитам зехтин, и изсипвам яйчната смес. Веднага слагам отгоре вестник и след 4-5 минути омлетът е готов - пухкав и добре изпечен.

За плънката слагам на нагорещения котлон по-дълбок съд, може и тиган и загрявам малко зехтин. Добре е съдът да има капак, или поне с какво да се захлупи. В него слагам нарязания на ситно чесън и бъркам, докато се зачерви леко и тогава добавям нарязаните на тънки филийки домати.
Оставям да покъкри леко, докато доматите намекнат. Може да се сложи и капак, за да се задушат зеленчуците, но не е задължително.
Като постигна необходимата консистенция, слагам нарязаната на едри късове рукола и затискам с капак, за да може да се слегне и задуши съвсем леко.
Не е необходимо да се вари продължително време, особено ако е съвсем прясна.
Накрая добавям синьото сирене на едри парчета, като оставям да поври само колкото сиренето да се поразтопи, но така, че да не изчезнат напълно парченцата.
Поръсвам с пипер и свалям от котлона, след което плънката е готова за сервиране.

В готовия вече омлет се слага от сместа в едната половина и се прегъва на две.
С останали домати и малко чесън и зехтин, особено ако има босилек, може да се направи салата, която да се поднесе заедно с омлета, комбинацията е невероятна.

И се приготвя бързо и лесно!

Същата рецепта може да се направи и със спанак или лапад, и с бяло сирене.
Една бира и резултатът е фантастичен.

М.

Салата от рукола и сушени домати

Обичам салати и всякакви зелени неща. Отскоро си падам и по руколата - вкусен, че и полезен зеленчук. Първият път, когато пробвах рукола, мина с гримаса от моя страна и едно “блех, ама това горчи!”. Това бе, защото пробвах сурова рукола без сос и без нищо. Вероятно има хора, които обичат горчиви храни, но аз съм бебе в това отношение - дори и грейпфрут трудно понасям.

Ето как правя аз руколата вкусна (поне за мен):

Продукти:

Рукола - една тарелка (има я в “Пикадили”) - 200 - 300 гр.
Половин маруля
Четвърт голяма глава лук или половин малка - настъргана на най-финото на рендето
Няколко сушени домата (продават се мариновани в зехтин; има ги в “Пикадили”)
Пармезан
Кедрови ядки - около шепа
Балсамов оцет
Зехтин
Сос Уорчестър (не е задължителен, но помага)
Морска сол (фино смляна)
Прясно смлян черен пипер

Руколата се измива и не се реже, ако е достатъчно млада. Ако не, се нарязва надве-натри както и марулята. Сушените домати се нарязват на средна големина, и пармезанът се настъргва. Аз лично предпочитам пармезанът да е едро настърган, на лентички, ако е в салата. Руколата и марулята се наръсват с доматите, пармезана и кедровите ядки.
Сосът е добре да се приготви в малко бурканче, за лесно смесване. Слагат се лукът, балсамовият оцет, зехтинът, по желание сосът Уорчестър, солта и черният пипер и се разбъркват докато стане хомогенна смес. Салатата се поръсва с приготвения сос и готово. :)

К.

Джуркана коприва

Цял живот съм си мислила, че копривата е преди всичко материал за супа. Да, но не. Преди няколко седмици в “Под липите” осъзнах, че има и друг, съвсем достоен начин за приготвяне на този парлив бурен (или може би е по-уместно да го нарека билка?).

Сега е сезонът на копривата и вече дни наред минавам край ъгли, където са насядали баби и дядовци и продават прясно набрана коприва в найлонови торбички. Онзи ден реших да опитам най-накрая и аз да направя така наречената “джуркана” коприва. Без рецепта се оказа, че съм налучкала как се прави. Стана много вкусна! Ето как:

Продукти:

1 торбичка коприва (100-200гр.)

50 гр. масло

1 малка глава лук

3 скилидки чесън

100 гр. бяло сирене

1 яйце

Маслото се стопява в тенджера или дълбок тиган и в него се задушават ситно нарязаните лук и чесън. Докато правите това, е добре да попарите копривата. След като я отцедите, добавяте и нея и разбърквате. Копривата не пуска толкова вода, колкото спанака, например, затова е добре да се долее малко вода (около чаша). Разбърквате периодично, докато копривата омекне и стане на каша (отнема около 10 минути). След това добавяте натрошеното сирене, а след минута-две и яйцето. Разбърква се и след още няколко минути се сваля от огъня. Накрая подправете с прясно смлян черен пипер и сол на вкус. Готово!

Някои хора слагат и подправки като джоджен, например, но според мен е по-добре това да не се прави, за да се усети вкусът на копривата по-добре.

Крис