Лазаня със спанак, сирена и сушени домати

Малко неща обичам на този свят колкото пастата. И ако трябва да съм честна, тайно си мечтая да бях родена в Италия, където паста се яде всеки ден и (обичам да си въобразявам, че) хората имат генетично съвършен метаболизъм и не пълнеят от нея. Ммм. Докато пиша това обаче, от главата ми не излиза леко дразнещата мисъл, че трябва да си приготвям сака за фитнес след работа - какво да се прави, не съм родена в Италия и ще трябва да полагам физически усилия, за да не ми се отрази на размера така обичаната от мен паста.

Представям ви една чудесна пролетна рецепта, която може би не е върхът на здравословието (то кое ли е, освен марулята и морковите), но пък е лека, съдържа сезонен зеленчук, и е особено вкусна.

Продукти:

1 пакет кори за лазаня без предварително варене
300 гр. пресен спанак
1 бурканче сушени домати
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
2 топки моцарела (около 150 гр.)
200 гр. рикота или cottage cheese
100 гр. твърдо козе сирене за поръсване

За сос бешамел:

5 с.л. масло
1/3 чаша брашно
3.5 ч. чаши мляко
сол
пипер
индийско орехче

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в няколко капки зехтин до омекване, след това се прибавя чесъна, разбърква се и се оставя да се задуши за около минута. После се добавя измития и изчистен спанак, разбърква се и се оставя да се задуши, докато остане на около 1/3 от размера си. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

Докато спанакът се охлажда, е време да приготвим соса бешамел. Най-важното за него е да се разбърква внимателно, за да не стане на бучки - останалото е лесна работа. Маслото се разтапя в тиган, след което постепенно се прибавя брашното, докато стане на гъста каша. Разбъркваме около минута-две, като не бива да оставяме брашното да загори. След това добавяме млякото малко по малко, разбърквайки внимателно. Когато сосът е готов, прибавяме щипка сол, черен пипер и индийско орехче, като не бива да прекаляваме с последното - то е само за аромат, не искаме да превземе вкусът на останалите продукти - сваляме соса от огъня.

Ако изолзвате мариновани в мазнина сушени домати, е добре да ги накиснете в малко вряла вода, за да се отдели излишната мазнина (накисването на доматите е дори още по-задължително, ако използвате немариновани сушени домати, за да могат да се отпуснат достатъчно, че да стават за рязане). След това се нарязват на дребно и се смесват добре с моцарелата и рикотата, като прибавяме към тях и охладеният и накълцан на ситно спанак.

Накрая идва ред да наредим всичките тези продукти в тава и да оформим въпросната лазаня. Загряваме предварително фурната на 180 гр. (не бива да е прекалено силна, за да не се изсуши горния слой и да стане твърд). Намазваме продълговата тава с малко зехтин и слагаме слой кори - добре е да се застъпват с около сантиметър, за да не изтича плънката. След това заливаме този слой с един черпак бешамел и повтаряме с още един ред кори - добре е основата на лазанята да има 2 реда кори, за да не се разпада, но трябва да сложим достатъчно бешамел, за да не остане твърда. След това слагаме щедър слой от плънката от спанак, сирене и домати и продължаваме със слой кори, бешамел, плънка и т.н. до последния ред кори. Него заливаме с последен черпак сос бешамел, като внимаваме да е покрита всяка част от корите. Запичаме във фурната за около 20 минути и тогава поръсваме с настърганото козе сирене и печем още десетина минути до златисто.

Тази лазаня е пухкава и лека и върви чудесно със салата от рукола и чаша хубаво бяло вино, например Pinot Grigio.

Крис

Червено зеле по немски

Скоро бях в Германия, където имах удоволствието да опитам куп немски ястия, от които една голяма част съдържаха зеле (да не кажа по-голямата). Успях най-сетне да хапна и истинско червено сладко-кисело зеле като гарнитура към роле от свинско филе, пълнено с яйце, кисела краставичка и шунка. Но мисълта ми е за този любим на всички ни зеленчук (въпреки че и свинското заслужава своята доза внимание) - аз от години го приготвям по рецепта, намерена от някъде си като гарнитура към месца и колбаси и с изненада установих, че вкусът на оригиналния специалитет хич не е по-различен от този на моето произведение.

Продукти:

1 глава червено зеле
1 глава червен лук
1 глава цвекло
1 с.л. захар
1 ч.л. кимион
дафинов лист
олио
оцет
сол

В тенджерка се задушава леко нарязания на дребно лук. Към него се добавят зелето, настърганото цвекло и чаша вода. В повечето немски рецепти вместо цвекло се слагат 2-3 ябълки, които придават много приятен характерен аромат, особено ако към ястието се добави сланина или бекон, но аз като че ли предпочитам варианта с цвеклото. Готви се на среден огън, аз почти не го поглеждам, докато не дойде в време за подправките.

След като зелето намекне, в тенджерката се сипват 1-2 супени лъжици винен или ябълков оцет, 1 лъжица захар (ако е кафява, може и малко повече), 1 чаена лъжичка кимион, дафиновия лист и сол на вкус. Може да се подправи и с канела, индийско орехче, карамфилче, лъжица червено вино или комбинация от всичките. Оставя се да поври още 10тина минути и е готово за сервиране.

Освен като гарнитура за така любимите на немците меса и вурстчета така приготвеното зеле може да се хапва и по време на пости.

М.

Задушено цвекло с чесън

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно - пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини - на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит - задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово - цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя - с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

Карамелизирани лукчета

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни “обществени дела” и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми - в гювеч със сърнешко или просто на “лучена манджа”.

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:

половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо - телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.

Бурания по ловешки

Преди няколко години бях безкрайно изненадана да разбера, че бурания може да бъде ястие, приготвено с кисело зеле и боб, или пък с лапад, ориз и кисело мляко. У нас винаги буранията е била салата с гъсто кисело мляко или катък и печени червени чушки.

Като малка, преди почти 30 години нашите ме експедираха непрекъснато в Ловеч, където ме гледаше прабаба ми Станка, тъй като баба ми и дядо ми още работеха. Задачата да приготви обедите се падашe на баба Станка, която умееше да приготвя куп вкусни неща, и знаеше хитрини, които аз до ден днешен използвам. Едно от нещата, което всички обичаха през лятото беше буранията, но прабаба ми я приготвяше само като донесяха отнякъде катък или биволско кисело мляко, защото не можело с рядко мляко, а както някои може би помнят, по онова време имаше един вид кисело мляко в магазина, най-често рядко и воднисто (как се избираше мляко в стъклено бурканче е тема на един друг разговор, добре че не ми се налага вече да прилагам техники за избиране на мляко, бира без утайка и какво ли още не). Много често ядяхме буранията като основно ястие, с няколко филии топъл хляб и до ден-днешен като ми замирише на печени червени чушки, се пренасям в късното лято в Ловеч, където прабаба ми, несвикнала на тесни пространства - тъкмо ни бяха съборили къщата, печеше чушки на котлон на балкона.

Затова и кръстих буранията “по ловешки”, а необходимите продукти са:
половин килограм червени чушки
едно бурканче биволско кисело мляко (на Пършевица е 300 мл)
3-4 скилидки чесън
магданоз
олио
сол

Чесънът се счуква с малко сол в хаванче и се добавя към киселото мляко. Прибавя се и нарязания магданоз и няколко капки олио. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху опечените и нарязани чушки, докато са още топли.

Така приготвенято ястие има нужда само от 1-2 филии топъл хляб, а апетитът се увеличава с яденето.

М.

Салата от зелен боб с бадеми

Имам чувството, че зеления боб е пренебрегван за сметка на зрелия, който по света е царя на варивата. Това си е истинска несправедливост според мен, тъй като и зеления вариант на фасула може да се използва в безброй манджи и салати.
Освен това може да се консервира в буркани от баби и свекърви, като от това не губи почти нищо от прекрасния си вкус.

Поради натоварения график, за който не спирам да мрънкам от няколко поста насам за малко да пропусна не само пресните картофи, ами и зеления боб, а да се закъснее с готвенето му е много драматично - шушулките стават толкова целулозни и невъзможни за дъвкане, че са в състояние да възхитят всеки маниак на тема “фибри в менюто”. Е, и аз почти да постигна това здравословно съвършенство - повече целулоза в ястието, отколкото каквото и да е било друго (мога да изобретя обаче хляб “Бобус” от попреминал зелен боб, сигурно ще стане хит).
Не успях, хванах вероятно последния свеж зелен боб, който направих на салата (предвид адските горещини е трудно да се готви каквото и да е било друго).

Необходими продукти:

Около 500 грама зелен боб
150 - 200 грама овче сирене
100 грама бадеми
4-5 скилидки чесън
Зехтин
Балсамиков оцет
Кафява захар мусковадо
Пресен босилек
Сол

Зеленият боб се почиства, като се изрязват крайчетата на шушулките, а самите те се нарязват на парчета с дължина около 1 - 1,5 сантиметра.
Бобът се сварява в леко подсолена вода, като след като стане готов, водата се отцежда и се оставя да изстине.
Сиренето се нарязва на кубчета и се смесва с охладения фасул.

Междувременно бадемите са счукват в хаванче или се нарязват на дребно. Също на дребно се нарязва и чесъна (той обаче не се счуква или пресова).
В тиган се загряват зехтина, оцета, 1 чаена лъжичка захар и сол на вкус. Когато сместа кипне, към нея се добавят бадемите и чесъна и се оставят да поврят малко - около 1-2 минути.
Врялата смес се изсипва върху салатата, а отгоре се поръсва накъсания на едро босилек.

Комбинацията от чесън, канелен босилек (семената за който Крис донесе от Япония), бадеми и захарта с дъх на меласа и карамел придаде невероятен аромат на боба и сиренето.

Подобна салата може да се прави и със зелен грах, много е вкусен, но не знам дали продават у нас някъде.

М.

Салата от паста с маслини

Малко продукти са така податливи на разнообразие като пастата. С нея можете да приготвите стоплящи душата ястия като лазаня или спагети карбонара, нещо освежаващо и леко като спагетини с лимон и пармезан, дори и десерти като равиоли с шоколад или пък съвсем българските макарони с яйца и мляко на фурна (може всички италианци, които са видяли това да потръпват от ужас, но аз много ги обичам тези макарони).

Нещо вкусно, което можете да приготвите в тази нечовешка горещина, е салата от паста - става бързо и лесно, не е нужно да се потите над котлона в приготвяне на сос, и е всъщност доста освежаваща, нищо че е паста. Става и много красива, както отбеляза сестра ми, която ми даде рецептата преди няколко дни. :)

Продукти:

500гр. Фарфале
2/3 ч.ч. обезкостени маслини (препоръчвам Каламата, но изборът е ваш)
2 с.л. каперси
10 сушени домата
2 малки скилидки чесън
3 с.л. пресен босилек
4 с.л. зехтин
2 с.л. балсамов оцет
морска сол
прясно смлян черен пипер

Сварете пастата с малко сол и зехтин до ‘ал денте’ (не бива да се разварява) за 10 минути, след която я измийте под течаща студена вода и разбъркайте в голяма купа с 2 лъжици зехтин, за да не се слепне. След това накиснете сушените домати (дори да са мариновани в зехтин) за 5-6 минути във вряща вода, за да омекнат, след което ги нарежете на дребно. Смесете ситно нарязания чесън с останалия зехтин, оцета, маслините каперсите и нарязаните домати и разбъркайте с пастата. Подправете със солта и пипера, разбъркайте отново и поръсете с накъсания босилек и воала! :)

Придружена с парче вкусно сирене като Маасдамер или Едам и чаша бяло вино, тази салата е чудесен обяд или вечеря…или среднощна закуска, за който не може да се сдържи.

К.

feat. Тина: Палак панир

Спомняте ли си, за тези, които са чели приказки като малки, онази книга “Индийски народни приказки”? Голям формат, и на червен фон имаше рисунка на една зашеметяващо красива индийка с обица (май беше синя?) на носа? Отдавна не съм я разлиствала, но корицата й ми се е запечатила толкова силно в съзнанието, че точно нея обвинявам за своя стигащ понякога до обсебеност интерес към Индия и всичко индийско. Нищо, че всъщност живея и уча в Япония…

Много добре си спомням първия си “истински индийски ресторант”, който по стечение на обстоятелствата ми се случи преди доста години точно тук в Япония, в Токио, в компанията на най-големия кулинар на света, Дон. Той поръчваше, аз нямах никаква идея какво ще ядем, само знаех, че ще е люто и се притеснявах дали ще се справя. Сред купичките, които ни донесоха, имаше една с доста подозрителен зеленикав цвят, не искам да се впускам в допълнителни обяснения за него. И с плуващи в сместа бели кубчета. Тук може би е необходимо пояснението, че в Япония сирене (“нашенско краве”) просто няма, или поне тогава преди седем години то беше голяма рядкост. За изтерзания ми от продължителна липса на подправки и сирене стомах, тази купичка се оказа манна небесна – най-после яденето имаше вкус, а на всичкото отгоре, включваше и сирене! Оттогава е и дълбоката дружба между мен и зеленикавата смес със сирене, която искам да споделя тук.

Много дълго време живеех със заблудата, че индийската кухня е много сложна и е невъзможно постигането й в домашни условия без помощта поне на един жив индийски представител, който да дава напътствия. Важно е обаче веднъж човек да се престраши и ще установи един много любопитен факт: че това е кухня, съставена, да речем, по формулата 1+7, като 1 е някакъв вид зеленчук/месо и т.н., а 7 (образно казано, разбира се) е броят на подправките, които са необходими за сготвянето на 1. Тоест, всичко опира до това да знаеш какво да включиш в 7, за което разбира се, си има книги, а с течение на времето човек запомня (или ако е като мен, просто импровизира и експериментира). Тук се придържам, с малки изключения, до оригинална рецепта (не вярвам в оригиналостта на нито една рецепта обаче).

Установила съм, че няма равни на индийските манджи, когато извършвам любимото на Крис “почистване на хладилник”: слагаш всичко изостанало, което имаш, добавяш подправки и евентуално кокосово мляко и готово. Те, индийците, всъщност не случайно са толкова мъдър народ. За днешното ястие обаче отидох специално до магазина, защото не намерих изостанал спанак из хладилника. Впрочем, ако нямате пресен, замразен също върши работа.

Сега за разликата между сааг и палак. Сааг са вид гозби (това, на което ние обикновено казваме “къри” и което всъщност не е коректно, това според специалистите) на основата на спанак или листа от синап (или друг вид зеления), докато палак означава “спанак” и предполага само неговото използване. Панир най-лесно бих обяснила като “пресована на кубчета домашно приготвена извара”, защото начинът на проготвяне е същият, само където сместа се пресова и после нарязва. Моето предложение е да използвате обикновено краве (а още по-добре е козе, защото е по-твърдо) сирене, което сте обезсолили предварително.

Ето останалите продукти:

500 g спанак (или друг вид зеления, или пък смес)
225 g сирене (краве или козе), изкиснато*
½ ч..л. смлян кимион
½ ч.л. смлян кориандър
½ ч.л. чимен (семена)
1 ч.л. гарам масала
2/2 см кубче джинджифил, настърган
5 скилидки чесън
1 глава (червен) лук
200 g нарязани домати (от консерва или пресни)
олио

Първата стъпка е приготвянето на гарам масала, смес, без която индийската кухня е немислима. Необходими са:

8 шушулки кардамом
2 бр. дафинов лист
1 ч.л. черен пипер
2 ч.л. семена от кимион
2 ч.л. семена от кориандър
1 ч.л. канела
1 ч.л. смлян карамфил

Всичко се смила (за препоръчване) или счуква много добре в хаванче. Трябва да станат около 3 супени лъжици смес.

Попарете спанака за около 3-4 минути във вряща вода, после го изплакнете със студена вода, изтискайте го и нарежете на ситно.

В сух тиган и на слаб огън запечете поотделно кимиона, кориандъра и семената чимен (за тях използвайте и капак, защото хвърчат). Колкото до чимена, не е много често срещана подправка в България, използва се в някои колбаси. Българските арменци я почитат доста, доколкото съм чувала от представителите им. Намира се в специализираните магазини за подправки.

В дълбок (и за предпочитане по-дебел) тиган или просто в тенджера загрейте олио и запържете (на слаб огън!) лука, чесъна и подправките, докато придобият кафеникав цвят.

Добавете доматите, джинджифила и гарам масала и оставете да заври. Следва спанака, а ако е много сухо, може да долеете и малко вода. Също така зависи от това дали искате да постигнете по-гъста или по-рядка консистенция. Ври около 30 минути.

Междувременно нарежете изкиснатото сирене на кубчета и добавете в тенджерата, като внимавате кубчетата да останат цели. Намалете огъня и оставете сиренето само да се затопли, иначе ще се развари. Посолете умерено.

Магията на това ястие е в контраста между пикантата зеленчукова смес и чистия вкус на сиренето. В добавка много му приляга нещо на основата на кисело мляко, било то млечна салата, айрян (индийците слагат семена кимион в айряна, пробвайте!) или, ако искате да следвате индийското до край, ласи. Ласи, освен име на куче, е и вид индийски сладък айрян. Най-простият начин за приготвянето му е да добавите захар вместо сол в разбитото кисело мляко, а другите добавки са: розова вода, лимонов сок и всякакъв вид пюрирани плодове.

Палак панир може да се яде с ориз, но най-добре е с индийски хляб “нан”, или нещо, което би го заместило, като арабските питки например.

И ако имате проблем със зеления цвят – на приглушена светлина!

Сицилианска капоната

Наскоро в блога си Кайл беше писал, че в българската кухня се използват основно седем продукта - домати, краставици, картофи, копър, сирене, кисело мляко и месо. Не че съм напълно съгласна, но ако включи лук, чушки и патладжани (и може би тиквички, магданоз и чесън), ще е успял да опише почти успешно средиземноморската и балканската кухня взети заедно.
Това разбира се, с доста уговорки, но аз никога няма да спра да се удивлявам на разнообразието от манджи, които могат да се сготвят с патладжани, домати, чушки, лук и чесън - кьопоолу, имамбаялдъ, рататуй, пълнени патладжани с кайма и доматен сос, малтийска капонада, сицилианска капоната, гръцка мусака и още куп други, за които не мога да се сетя в момента.

Аз лично обожавам патладжаните под всякаква форма - пържени, печени, пълнени, с домати, с оцет, с месо, без месо, и когато попаднах на рецепта за сицилианска капоната, разбрах че няма да мирна, докато не я направя.

Необходимите продукти за капоната са:

3 средни патладжана, около 800-900 грама
4 големи глави лук
800 грама белени домати в сос
4 скилидки чесън
150 грама маслини
100 грама стафиди
1 супена лъжица каперси
100 грама кедрови ядки
3 супени лъжици балсамико
зехтин
сол и захар
дафинов лист
майорана
риган

Патладжаните се нарязват на кубчета, поръсват се със сол и се оставят около половин час да си пуснат горчивия сок, най-добре в гевгир. След това се изпържват в малко зехтин или пък се запържват съвсем леко и после да се задушават с малко водичка. Когато са готови, се вадят от тигана и се оставят да се изцедят от мазнината върху говарска хартия.

Междувременно маслините се почистват от костилките и се нарязват. Аз сложих каламата маслини, но могат да се слагат всякакви други видове, по вкус и предпочитания.
Доматите се намачкват или нарязват, като през лятото е най-добре да се използват пресни, зрели домати.

В друг, по-дълбок съд се задушава нарязания на лентички лук. Когато омекне, към него се добавят стафидите, които предварително са били накиснати за около половин час във вряла вода.

Лукът и стафидите врят заедно около 3 минути, след което се добавят доматите, маслините, чесъна, каперсите, кедровите ядки и стафидите. Сместа се оставя да ври около един час, докато уври лукът напълно (а ако са пресни доматите, може да ври и около час и половина).

Добавят се и подправките, които ако са сухи, е добре да поврят повечко - дафинов лист, риган и майорана.
Накрая, точно преди да се свали от огъня, се слагат патладжаните, една чаена лъжичка захар и балсамиковия оцет.

Капонатата се поднася напълно изстинала, с крекери с пармезан, като предястие, или както казват италианците - антипасто.

Интересно е, че съществуват стотици рецепти за капоната, в които към задължителните патладжани, домати, лук и маслини се добавят риба, гъби, чушки и даже настърган шоколад, а за подправяне могат да се използват босилек, магданоз, риган, мащерка, майорана, салвия, дафинов лист и всякакви други зеленилки, а според някои пуристи сицилианската капоната не е никаква капонада без прясна целина, което аз смятам да изпробвам в най-скоро време.

М.

Супа от грах

Преди няколко дни ми се случи следния смешен разговор докато обядах в офиса си и си чатех с една приятелка:

аз: Ще пиша малко бавно, защото обядвам.
тя: Какво обядваш?
аз: Сандвич някакъв и инстантна супа.
тя: ?!? Инстантна супа? Ти пишеш блог са храна! Не може да ядеш такава супа точно ти!

Хаха. Тя се шегуваше, разбира се, пък и в този блог сме далеч от мисълта, че сме някакви гурута (това ли е множественото число на гуру?) на кулинарията. Но в известен смисъл се засрамих, ако ще просто заради факта, че ям изкуствена супа, която освен че не е полезна с нищо, има и доста съмнителен вкус. И това важи не само за конкретната супа. Обичам джънк храната, но винаги когато изям нещо такова, после се чудя защо ми трябваше да го ям - изобщо не беше толкова вкусно, колкото ми се струваше преди да го изям, пък и е вредно.
Та, обладана от угризения и вдъхновена да изкореня лошите навици, вчера реших да си направя истинска супа, която е полезна, хранителна и вкусна. На всичкото отгоре, приготвянето и не отнема много повече от разтварянето на една “Вкусна чаша” в гореща вода. Честно.

Продукти за супата:

1 средно голяма глава лук
2 малки скилидки чесън
2 лъжици масло
500 гр. замразен грах
3.5 ч.ч. бульон

Продукти за крутоните:

2-3 филии твърд хляб
2-3 лъжици масло

Лукът се нарязва на дребно и се задушава в маслото, докато омекне, като внимавате да не загори, за около 4-5 минути на среден огън. Прибавя се ситно нарязаният чесън и се задушава заедно с лука още 2-3 минути. После се прибавя грахът и бульонът и се остаят да поврят на среден огън. Бульонът може да е всякакъв на вкус - зеленчуков, гъбен, пилешки или телешки, като е за предпочитане да използвате домашно приготвен, вместо такъв на кубчета, тъй като в него има предимно сол и други съмнителни съставки (но разбира се, в краен случай и той върши работа). Замразеният грах увира много бързо, така че след 10-15 минути супата е почти готова. Свалете супата от огъня и пасирайте с ръчен пасатор или блендер, но тогава пасирането се извършва на порции. Крайният резултат трябва да е средно гъста кремообразна супа със свеж зелен цвят. :)

За крутоните: Нарежете филиите хляб на дребни кубчета и ги запържете с маслото в тиган до златисто-кафяво. Поръсете ги върху супата и готово! :)

П.П. В готовата супа вместо крутони, може да се сложи лъжица сметана, настърган пармезан или парченца запечен до хрупкаво бекон.

К.