h1

Чимичури

декември 29, 2008

chimichurri-11

В този пост няма да разкажа никакви лични преживелици, защото историята, или по-скоро версиите за произхода на името на чимичурито са много интересни и си заслужават няколко думи.

Чимичури (chimichurri) е сос за месо, адски популярен в цяла Латинска Америка, където печеното на скара телешко е издигнато на пиедестал, а някакви много умни хора са измислили тази (адска) смес, за да го освежат и да му придадат ароматна и пикантна нотка.

Аржентинците са спечелили битката за бащинство над чимичури, а всички легенди за името му препращат към някакъв полумитичен представител на Британската Империя, пръв приготвил подобен сос за месото си, което мен лично малко ме съмнява, по-скоро сместа е резултат от испано-италианските влияния. Все пак, този първооткривател на чимичурито може да бъде срещнат в литературата като Джими МакКъри, професионален военен, Джими Къри, търговец на месо и Джеймс Хърей, шотландец, който пътувал с гаучосите, а най-забавната легенда е за английско семейство, което живеело в Патагония, а местните често чували от тях на вечеря „give me the curry“. Просто си представям изисканите англичани, които насред пампасите са си подавали сребърни съдинки със сосове.

Е, със сигурност не е било така, но не пречи да виждам подобни картини и да чувам „give me the curry“ като „чивмидъчури“, станало впоследствие „чимичури“.

И няколко думи за приготовлението: задължителната съставка е една връзка зеленинка – кориандър или магданоз. Естествено, рецептите варират на брой колкото латиноамерикански семейства има по света. Някои добавят и домати или хляб, но това е по-скоро изключение, отколкото правило, въпреки че Карлос в Бътчърс винаги го прави доматено.

chimichurri-21

В нашето чимичури сложихме следните неща:

1 връзка магданоз, нарязана да пълни около половин чаена чаша
половин глава лук
2 скилидки чесън
настъргана кора от цял лимон
половин чаша зехтин
четвърт чаша винен оцет
четвърт чаша вода
сокът от половин лимон
1 чаена лъжичка петмез
1 чаена лъжичка риган
1 чаена лъжичка едра сол
1 чаена лъжичка смлян пипер
3 люти чушлета

Първо нарязваме на дребно магданоза, лука, чесъна и лютите чушлета, а след това ги накълцваме хубаво с мецалуна, докато всички продукти станат на едрина по наш вкус. Може и с блендер, но удоволствието просто не е същото – както пестото няма същия вкус, ако не е наситнено с мецалуна, така и чимичурито си иска това италианско хладно оръжие, което бабите на камората сигурно използват и за други цели.

Трябва специално да спомена лютите чушлета – ние използвахме средно огнени (пири пири), но не пречи да се сложат няколко отровни злодейки, ако търсим по-пикантен ефект.

Слагаме нарязаното в купичка и добавяме настърганата лимонова кора, черния пипер, ригана и размития в малко топла вода петмез и хубаво размесване. След това добавяме едно по едно лимоновия сок, оцета, зехтина и водата и разбъркваме хубаво.

Добре е чимичурито да престои поне един ден в хладилника, хубаво захлупено, за да могат всички вкусове и аромати добре да се смесят. Страхотно е върху току-що изпечено, димящо месо, но спокойно може да се използва като марината или за сандвичи с останало ни студено месо от празниците, в питка с малко домати и зелена салата.

Изобщо, адска работа, в преносен и пряк съмисъл (особено ако наблегнем повечко на чесъна и лютите чушки).

About these ads

8 comments

  1. Леле… Потекоха ми лигите, докато четох текста ;)) Ще се пробва, ще се пробва :) Рецептата малко ми напомня на кавказките сосове, които майка ми правеше навремето (без мецалуната;)).
    Весела Коледа със закъснение и хубаво посрещане на 2009!


  2. Трябва да дадеш рецепти за тези сосове, на всяка цена:)))
    Иначе освен мецалуна, може да се използва и голям, много остър нож, или сатърче. Все полезни инструменти :))))


  3. Здравей – ако не е тайна – от къде сте намерили пресни пири-пири в София?


    • здрасти! не е тайна, но не са и пресни. в елемаг има мариновани в бурканче. доста добри са.


  4. Не не – не са, поне според мен :) Прекалено са кисели :) А и са далеч от… пикантността на African Red Devil, както са известни още :)
    Благодаря за бързия отговор.


  5. Въпрос на вкус. Пък и когато идват гости, малко са склони да опитват прекалено „пикантни“ яденета.
    Най-добрите естествено, са домашните от саксия, които гледаме от 20тина години, когато чичо ми донесе семена от Централна Америка, те наистина са безценни:)Няма пари, които могат да купят семейния сорт от никарагуански чушлета, подобрени с подбалкански злодейки:)Безобразни дребосъци, които могат да докарат инфаркт на човек със слабо сърце.

    Най-вероятно обаче удрат тавана на Сковил, а това е почти сигурен начин да накараш гостите си да оставят яденето :) И така за нас остава повече:)))))


  6. Сигурно Чимичури е популярно в Латинска Америка, но не в цялата – в Куба, например, май дори и не го познават въобще, а и няма как – не си падат по лютото, никак даже. Дори Вируло (комик, певец и автор на музиката и на текстовете си) има една-две много смешни песни за обтегнатите връзки между кубинското небце и чилито, т.е. с лютото!


  7. Там сигурно не го познават :) Но е стигнало чак до Доминиканската Република, което си е в региона. Явно просто на кубинците не им допада тоя доста силен вкус :)



Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers

%d bloggers like this: