Бурания по ловешки
Преди няколко години бях безкрайно изненадана да разбера, че бурания може да бъде ястие, приготвено с кисело зеле и боб, или пък с лапад, ориз и кисело мляко. У нас винаги буранията е била салата с гъсто кисело мляко или катък и печени червени чушки.
Като малка, преди почти 30 години нашите ме експедираха непрекъснато в Ловеч, където ме гледаше прабаба ми Станка, тъй като баба ми и дядо ми още работеха. Задачата да приготви обедите се падашe на баба Станка, която умееше да приготвя куп вкусни неща, и знаеше хитрини, които аз до ден днешен използвам. Едно от нещата, което всички обичаха през лятото беше буранията, но прабаба ми я приготвяше само като донесяха отнякъде катък или биволско кисело мляко, защото не можело с рядко мляко, а както някои може би помнят, по онова време имаше един вид кисело мляко в магазина, най-често рядко и воднисто (как се избираше мляко в стъклено бурканче е тема на един друг разговор, добре че не ми се налага вече да прилагам техники за избиране на мляко, бира без утайка и какво ли още не). Много често ядяхме буранията като основно ястие, с няколко филии топъл хляб и до ден-днешен като ми замирише на печени червени чушки, се пренасям в късното лято в Ловеч, където прабаба ми, несвикнала на тесни пространства - тъкмо ни бяха съборили къщата, печеше чушки на котлон на балкона.
Затова и кръстих буранията “по ловешки”, а необходимите продукти са:
половин килограм червени чушки
едно бурканче биволско кисело мляко (на Пършевица е 300 мл)
3-4 скилидки чесън
магданоз
олио
сол
Чесънът се счуква с малко сол в хаванче и се добавя към киселото мляко. Прибавя се и нарязания магданоз и няколко капки олио. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху опечените и нарязани чушки, докато са още топли.
Така приготвенято ястие има нужда само от 1-2 филии топъл хляб, а апетитът се увеличава с яденето.
М.


септември 29, 2007 at 9:32 pm
пък аз изобщо не знам какво значи “бурания”, нито как му викат на това ястие, но му слагам и няколко нарязани ореха, освен изброените по-горе продукти. много е хубаво наистина. :)
септември 29, 2007 at 10:55 pm
Звучи страхотно! Дали да не взема утре да изненадам майка, че тя има нещо общо с Ловеч :-)
октомври 1, 2007 at 10:53 am
Това ми е едно от любимите ястия :) Орехите са добра идея, ще взема да пробвам.
Bulgariana, надявам се, че майка ти е харесала буранията :)
октомври 1, 2007 at 12:38 pm
Буранията стана направо чудесна. Майка наистина се зарадва много, знае го от “едно време” :-) а в момента тъкмо пече чушки за лютеница та съвсем пасна :-) благодаря за рецептата!
октомври 5, 2007 at 7:49 pm
Пак си направих бурания :-) сложих и малко орехи… ох, вкусна работа си е това!
октомври 5, 2007 at 10:08 pm
Много се радвам, че ви харесва:) И аз обожавам. Сестра ми днес омърмори света да и направя.
октомври 31, 2007 at 6:10 pm
Интересно! Аз пък от малка ям бурания в Пловдив, приготвена от баба ми. И представлява кисело зеле с ориз! На други места съм срещала бурания да казват на кисело зеле с боб. Но винаги свързано с кисело зеле.
Тази бурания обаче също си заслужава пробването!
ноември 1, 2007 at 11:47 pm
Това го има в шуменско, но там не му викат така. А пък във Вършец само мойта майка прави печен пипер с кисело мляко, естествено защото е от шуменско :)
ноември 5, 2007 at 6:27 pm
Ирина, това с буранията винаги ми е било много интересно, не бих се учудила, ако означава нещо като “бърканица”, която се приготвя от каквито продукти има.
ноември 27, 2007 at 4:29 pm
много вкусно! даже и на следващия ден от хладилника. много хубав кулинарен блог - благодарение на вас започнах да готвя. Майка ми се притеснява по-малко, че “няма да има кой да ме вземе”. Пицата също е страхотна!
ноември 28, 2007 at 10:12 am
Много се радвам за благотворния ефект на блога :)))))
февруари 22, 2008 at 4:17 pm
А моята баба от Голямо Конаре, Пловдивско, нарича “бурания” една супа с кисело зеле, праз и ориз…?!
февруари 22, 2008 at 5:55 pm
Аз някой ден ще събера всички рецепти, на които им викат “бурания”.
април 14, 2008 at 1:37 pm
Здравейте Крис и Маги, аз имам блед спомен от детството за “бурания”, но тя съдържаше: сухи чушки, скилидки чесън, яйца, брашно, кисело мляко,
и какво друго вече не помня. Тогава ми се стори фантастична на вкус. Става въпрос за началото на 60-те години на ХХ век, правеше я баба ми.
Тя беше от плевенско, село Изгрев. С изброените от мен продукти би могло да се спретне една манджа, но дали ще има автентичен вкус, нямам представа. Поздравления за nojivilichka, всичко е супер, успехи!!!
Бат`Ицо
май 10, 2008 at 1:00 pm
Kato malka za parvi pat q qdoh vav Vidrare, tam pak i kazvat “krutma4″.
Pravi se po sa6iq na4in, no moje da se pravi i sas zeleni 4u6ki. Sa6o stava razko6na. Az i slagam zehtin.
май 11, 2008 at 12:33 pm
Крутмач - много интересно, по принцип на някои места така наричат катъка, а бурания с катък пък колко е вкуснооо :)