Пъстърва с лозови листа и бекон

Не знам доколко ни е в културата да ядем риба често, но Крис, която известно време живя при едни други хора, с едни други навици, отдавна мърмори, че трябва да си сготвим пъстърва.
Аз, макар и редовно да обяснявам колко много обичам риба, най-често се понасям като стрела към щандовете с телешко и свинско и изобщо забравям всичките си добри намерения при мисълта за няколко пържолки.

Една рецепта обаче ни беше грабнала отдавна и двете - пъстърва, увита в бекон, а след това в лозови листа, но едва вчера звездите успяха да се съчетаят благоприятно - едновременно да намерим прясна пъстърва и свежи лозови листа.
Бих казала, че резултатът беше умопомрачителен.

За постигането на това съвършенство са ни необходими:

2 пъстърви, по около 300-400 грама всяка
6 лозови листа, средна големина
4 тънки резена бекон, с размери около 10 х 10 сантиметра
1 лимон
магданоз
пипер
сол
зехтин

Рибата се почиства добре, като се оставят главите и перките и се намазва отвътре със сол.
Предварително накисвам лозовите листа във вода с малко оцет, за да пуснат вредните вещества, ако са пръскани (макар и все още да е рано за това, пак е добре да се покиснат).

В една купичка се настъргва кората на един лимон, добавят се сока от половинката (или четвъртинка, ако е много голям) от същия лимон, малко зехтин, млян пипер и нарязан на ситно магданоз, горе-долу половината връзка.
С тази смес се пълнят коремчетата на рибите, след което се увиват в резените бекон, а след това и в лозовите листа, като остават да се виждат само главите и опашките.
Рибите се слагат в намазнена тава и се слагат в предварително загрята фурна, на около 200 - 220 градуса.
След около 15 минути пъстървите са готови.

Поднасят се с четвъртинка лимон, а аз лично приготвих и една купа зелена салата с много лек и доста кисел винегрет (малко настърган лук, сол, зехтин, лимон и балсамико).

Пъстървите бяха придобили страхотен аромат на пушено и лимонова кора, като лекото им и крехко месо се допълваше приятно от по-мазния бекон и печените лозови листа.

Всичко това беше придружено от бутилка розе “Дамяница”, от широка мелнишка лоза, което с ненатрапчивия си аромат на ягоди, череши и планински подправки според мен е идеално за по-сухи риби и печени зеленчуци, както и за десерта от дребни и сладки български череши.

М.