Великденски яйца

Не знам дали защото нашите са художници, в моето семейство боядисването на яйца по Великден винаги е било важно занимание, в което всички се втурват с голям ентусиазъм. И както става ясно от датата на този пост, винаги нещата стават в последния момент. Аз не помня някога да сме боядисвали яйца в четвъртък, като повечето нормални хора. Похватите на боядисване през годините са били абсолютно всякакви - с чорап, без чорап, с листа, с восък, кристали, мазнина, с бои, както и със строго секретния похват на моята майка, който ако ви издам, тя ще ме убие на място, така че ще го премълча. В общи линии - нанася се базовият цвят и оттам всеки си прави каквото си иска.

Имало е години, в които всички боядисващи, успели да се поберем в нашата кухня, така сме се захласвали, че яйцата не са стигали и сме пращали доброволец да вземе “още 10…айде 20 яйца, да има!” и така сме продължавали до среднощ. Разбира се, оставяли сме и яйца само в основни тонове, но като че ли творческият подход винаги е взимал превес. Преди няколко години, празнувайки Великден в къщата в Киото, където живеех с приятели, се случи интересен сблъсък на консерватизъм с този творчески подход. Една от гостенките, които бяхме поканили, се оказа командирски настроена и ни заяви, че поне 30 от 45-те яйца “ще бъдат червени, защото така трябва.” Аз и две от приятелките ми се съгласихме, за да има мир и вместо да отидем и ние на църква с всички (в Киото има православна), си останахме вкъщи и с флумастер преобразихме почти всичките от тези 30 яйца на калинки. :)

Да живее творчеството! Ето какво се получи тази година, макар да бяхме само аз и майка ми.

К.